събота, 12 май 2012 г.

Pennywise - All Or Nothing


Artist: Pennywise
Album: All Or Nothing
Label: Epitaph
Year: 2012
Country: USA
Genre: Skatepunk, Punk Rock, Alternative Rock


Няма как да се напише ревю за новия албум на Pennywise, без да се спомене за предисторията, свързана с напускането на вокалиста Jim Lindberg. Дългогодишният фронтмен на калифорнийската четворка реши да се оттегли през 2009-та, а останалите членове бързо му намериха заместник – Zoli Teglas от Ignite. Jim Lindberg oснова нова група – Тhe Black Pacific, която звучи като бета-версия на Pennywise, след като издаде дебютния си албум през 2010-а година. В същото време Fletcher Dragge, Randy Bradburry и Byron McMackin, изчакаха около две години за да издадат своя първи студиен материал заедно с новия си вокалист. Резултатът мога да опиша дори с едно изречение – Pennywise със Zoli е като бета-версия на Ignite…

All Or Nothing излезе със скандал. Fletcher изговори куп глупости в няколко последователни интервюта, тъй като явно последните годин с Jim не са били особено позитивни за атмосферата в групата. Мисля, че цялото това вадене на кирливите ризи бе безсмислено, но както и да е.

Първият сингъл, носещ името на албума, ме изненада донякъде, тъй като не бе типичното радиофонично парче, каквото Pennywise може да си позволи. Аll Or Nothing обаче не успя да ме впечатли след първите десетина слушания. Впоследствие песента успя да узрее у мен и смело мога да използвам за нея думата „ударна”. Вторият сингъл от албума Let Us Hear Your Voice се появи доста бързо след All Or Nothing. Този път Pennywise ми сервираха точно радиофоничността, която се нуждаех.  В същото време Let Us Hear Your Voice бе много различна от всичко, което бандата бе правила с Jim. Нямаше и помен от минорността на The Western World или Fuck Authority, a посланието на песента макар и банално, е доста хубаво.
 
Най-големият проблем на Аll Or Nothing е Zoli. Не искам да бъда разбран погрешно. Смятам, че той е вокалист, с далеч по-големи възможности от Jim, но за мен гласът му не пасва толкова добре на музиката на останалите трима. Eдна от причините да харесвам другата група на Zoli - Ignite e именно колко емоционално звучат неговите песни там.  В инструментално отношение, All Or Nothing е около 90 процента от същото, което Pennywise ни пробутват вече над 20 години. Разбира се, в това няма нищо лошо, поне според мен, тъй като формулата работи безотказно и именно заради това феновете на групата я обичат толкова много. Zoli наистина предлага различен подход от Jim в пеенето и не искам да казвам, че се е провалил.  По-скоро експериментът засега е прорабтоил наполовина. 

Другата далеч по-неприятна новина са самите текстове. Pennywise като институция в американския пънк е дала много на стила от лирическа гледна точка, главно заради това, което бе Jim Lindberg в групата. В All Or Nothing текстовете обаче са пропити малко повече от нужната баналност и сякаш са извадени от речник със слогани или преписвани от протестни плакати по политически митинги,  особено в припеви като We want a revolution, one more time before solution/ We want a revolution, now it’s time for a retribution.

Сега и към положителните неща в All Or Nothing. Въпреки цялата ми критика към aлбума, Pennywise са успяли да постигнат цялостна хомогенност и подредбата на 12-те (ако броим и бонусите 14) песни е повече от правилна.  Албуът започва с ударния първия сингъл и продължава в подобно настроение почти през всичките малко над 40 минути. Няколко песни бих отличил като такива, които биха се превърнали във фаворити сред феновете – Stand Strong, Seeing Red, We Have It All и може би най-добрата United.

Pennywise отново са тук. Може би не толкова силни, колкото ми се е искало. Но да речем, че първият опит със Zoli е просто трудното начало, което ще даде серия по-добри албуми, които след време ще сравняваме с класики като Аbout Time и Full Circle.

ОЦЕНКА: 6.5/10 

Препоръчителни песни: All Or Nothing  Stand Strong  Let Us Hear Your Voice  Seeing Red  United




Няма коментари:

Публикуване на коментар