Viza - Aria

Artist: Viza

Album: Aria

Year: 2014

Label: Architects Of Melody

Country: United States

Genre: Alternative Rock, Alternative Metal, Gipsy Punk, World, ?!?!

FACEBOOK

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

Aria е брилянтен албум на една уникална банда. Viza са седем чудато изглеждащи музиканти, базирани в Л.А., Калифорния и асоциирани с Serjikal Strike Management, лейбъла на Серж Танкиян. Влиянието на Серж върху музиката на Viza е огромно, но с времето групата оформира своя уникален стил и звук, които самите те определят така:

‘A passport into a musical endeavour that touches its conspirators, cultural, spiritual, and literal influences, while translating them into a perfect balance of old world nostalgia, modern expressionism and social revival.’

Кратко и ясно. Viza могат да бъдат обяснени като музикално пътешествие из далечните краища на света из различни времена и епохи. Вокалът K’noup Tomopoulos е от гръцки поризход, докато всички останали членове (без озверелия американския барабанист Chris Daniel) са арменци, което обяснява екзотичното звучене и постоянните заемки от традиционен фолклор.

Viza са дразнещо неизвестни, макар далеч да не са нова банда. Зад гърба си имат 2 EP-та, 2 самостоятелни сингъла и 5 студийни албума като през годините значително променят стила си. Първият Viza от 2001 (тогава бандата все още се казва Visa) е меланхоличен и отнесен, без ясна цел и посока. Следващите Maktub (2006), De Facto (2007) и Eros (2008) са значително по-екзотично звучащи, с понякога прекалено много арабски и ориенталски елементи. Въпреки това, някъде из тези иначе интересни албуми се мярка и 'Breakout The Violins', която загатва за бъдещото развитие на тези уникални пичове.

2010 е повратна година за Viza. На 1 януари излиза Made In Chernobil - първият албум, продуциран от Серж, който участва и в емблематичната ‘Viktor’. От него е и лудият клип към 'Trans-Syberian Standoff' и, ако не се лъжа, тогава бандата се прекръства на Viza. Групата залага на повече рок, пънк и метъл, разкрасен със значителна дози традиционна и екзотична музика.

Следващият Carnivalia (2011) подсилва този звук с допълнително карнавално и будоарно усещане, и доволно количество хумор, критика, сатира и прочие културни теми (сред които и постоянните шеги за Наполеон). Новият Aria е логичното продължение на Made In Chernobil и Carnivalia с още по-ударен звук, повече тежест и бързина, повече екзотика и разнообразие, повече мисъл. Брилянтен.

Слушайте Viza като саундтрак към собственото ви въображение – едно безкрайно пътешествие из далечни и опасни земи, пълни с приключения. Трудно е да обясниш напълно стилът на групата  и да го събереш в няколко думи. Албумът започва с ‘Never Feel’, която залага на повече алтърнативен рок и обичайните Viza мелодии. Следва прекрасната 'Quicksand', която е едновременно по-груба и по-лирична и изригва с онова неочаквано крещене след втория припев. 

‘Midnight Hour (Dingle Rock)’ е по-интересна и веселяшка, особено в комбинация с безумния клип, който пуснаха към нея – още едно доказателство колко големи са Viza. 'Vanished’ ни отнася към Ориента с онези арабски мотиви, характерни за предните албуми на бандата. Въпреки това, Viza успяват да подплатят цялата си екзотика и уникалност с достатъчно рок/метъл звучене. 

Стигаме и до поредния хит от серията Viktor – след ‘Viktor’, ‘Viktor’s Sister’ идва и ‘Viktor’s Vanguard’ – още една от вече емблематичните им песни, които разглеждат събирателния образ на злия диктатор Виктор и цялата му рода и свита. След лудницата на “Storm the castle and wage a war’ албумът забавя с една от най-готините балади, които съм чувал напоследък – ‘The Girl That Doesn’t Exist’.

След което пък рязко забърза отново с кратката и препускаща пънкария в ‘Forward March’, която напомня леко на Dropkick Murphys и допълнително разнообразява цялостното звучене на албума. 'Forward March', заедно с оригиналната 'Take Over The World' поддържа пънк корените на Viza, които периодично се показват из албумите им и носят онзи бунтарски и прикрито критичен дух.

‘Alley In Tijuana’ ни препраща към уестърн салоните на Мексико покрай една поредна пиянска вечер, в която грубия и агресивен звук е смесен с готини и оригинални фънк и джаз мотиви. За финал, последната ‘Brunette’ загатва към вече споменатата идея на ‘Breakout The Violins’, продължена и по-късно из Carnivalia, която развива цялото карнавално-празнично-будоарно-носталгично-театрално-кабаре усещане на Viza. И просто свърша – прекрасен албум, но кратък.

Това е първото ревю, на което пиша 10/10 и го правя по няколко причини:

1. Албумът наистина е страшно готин, интересн и разнообразен и, макар да оправдава напълно очакванията ми от бандата, все пак успя да ме изненада. 

2. Viza са много, много добри музиканти, супер харизматични типове с похвално отношение и поведение към всичко покрай тях, без грам звездоманщина.

3. Бандата е наистина нечестно непопулярна, а е задължителна за всеки, който се занимава дори косвено с музика в свят и време, в които думи като ‘глобализация’, ‘мултикултурализъм’ и ‘диаспора’ отдавна са част от ежедневната реч.

ОЦЕНКА: 10/10

Препоръчителни песни:  Quicksand   Midnight Hour (Dingle Rock)   Viktor’s Vanguard   Forward March   Alley In Tijuana   Never Feel


Поради необясними технически неизправности не мога да прикача видеоклип, затова давам пълния линк към Midnight Hour (Dingle Rock) - https://www.youtube.com/watch?v=UfJ6WclahnY