Mad Caddies - Dirty Rice

Artist: Mad Caddies
Album: Dirty Rice
Year: 2014
Label: Fat Wreck Chords
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Third Ska Wave, Pop Punk, Jazz Fusion, Reggae Fusion, Alternative Rock, Pop
FACEBOOK 

Автор: Илиян Иванов

Общо взето Mad Caddies е една от любимите ми групи. Понеже сметнах, че обясненията защо това е така, биха били излишно дълги, реших да нашляпам оценки на всичко от дискографията им до прясно излезлия Dirty Rice.

Quality Softcore (1997) - 8/10
Duck And Cоver (1998) - 9/10
The Holiday Has Been Cancelled EP (2000) - 8,5/10
Rock The Plank (2001) - 9,5/10
Just One More (2003) - 9,5/10
Songs In The Key Of Eh! Live From Toronto (2004) - 9/10
Keep It Going (2008) - 8/10

Както може да се види - при Mad Caddies разочарования са изключени. Освен това много ценя и тяхната DIY етика - имат само три клипа от 1997 година насам - Road Rash, Leavin' и State Of Mind, а освен това са прекарали почти цялата си кариера във Fat Wreck Chords (само дебютът Quality Softcore излиза през подчинения на този лейбъл Honest Don's Records).

Изобщо Mad Caddies са отличници в своята област, поради което очакванията ми към Dirty Rice бяха традиционно високи. Изненадващо обаче албумът не ме впечатляваше в продължение на 5-6 слушания. Звучеше леко вяло за бандата, за която смесването на ска, пънк, реге, джаз, суинг, латино и още един куп стилове, е детска игра. За щастие усещането за вялост поизчезна след 7-8-мия път.

Dirty Rice е симпатичен, но е далеч от изумителните творения на Mad Caddies от началото на предишното десетилетие - Rock The Plank и Just One More. Стандартите бяха вдигнати високо тогава и трябва да отбележим, че този албум е вероятно най-малко добрият в историята им. Аз, естествено, им прощавам поради няколко причини.

Първо, Dirty Rice е балансиран, защото всичките 12 парчета тук са напълно слушаеми и носят добро настроение, просто не са забележителни или велики като Wet Dog и Mary Melody.

Бандата имат нов член отскоро - кийбордистът Dustin Lanker (Cherry Poppin' Daddies), който допринася още повече за стиловото разнообразие на марката Mad Caddies. На моменти чуваш и нови влияние - примерно песни като Airplane и Back To The Bed звучат повлияни от The Police/Sting и биха се вписали чудесно и в албум на Bruno Mars.

Чисто инструментално към Dirty Rice нямам забележки. Освен това вокалите на Chuck Robertson - един от най-добрите певци на тази сцена - са напълно безупречни както винаги. При него винаги може да усетиш емоцията и благодарение на прекрасното си произношение, ти спестява време да търсиш текстовете в Google.

Сега да погледнем към минусите. На албума му липсва малко повече заряд и експлозивност в определени парчета. Освен това Mad Caddies сякаш можеше да имат доста по-интересни идеи за песни след цели 7 години пауза. Dirty Rice би бил един супер готин албум на всяка друга банда, чието стилово определение е "мешана скара", но не и за Mad Caddies. Защото тази група е стандарт за качество, дори за самата себе с
ОЦЕНКА: 7,5/10

Препоръчителни песни:  Brand New Scar   Down And Out   Little Town   Airplane  Back To The Bed