The Menzingers - On The Impossible Past
Album: On The Impossible Past
Label: Epitaph Records
Year: 2012
Country: USA
Genre: Folk Punk, Punk Rock, Alternative Rock, Indie Rock
По една или друга причина, за пръв път слушах този албум чак
в началото на декември. А той излезе още през февруари – т.е. преди 10 месеца.
И тук ще вкарам клишето: по-добре по-късно, отколкото преди да е свършил светът.
The
Menzingers са от Пенсилвания и са сравнително нова група – от 2006-та
година. Това е техният трети албум и първи за легендарния калифорнийски лейбъл Epitaph Records. Мисля, че на
няколко пъти споменах в предишните си ревюта, че компанията на Brett Gurewitz изживява ренесанс в последно време и си връща реномето на номер 1 в пънк и хардкор сцената.
Да си призная, Chamberlain Waits (вторият албум на бандата) хич не ми допадна,
въпреки многобройните похвали, които изчетох по англоезичните сайтове. Дебютът
им пък бе нахъсан и напомпан, по-агресивен, но без да е наистина впечатляващ. В
крайна сметка за млада банда като The Menzingers повечето отзиви бяха положителни, но все още на
квартета му липсваше нещо, а именно – идентичност.
Сравненията с The Gaslight Anthem, Against Me!, The Lawrence Arms, The Flatliners, Dead To Me и
т.н. бяха повече от логични и на
място, но с On The Impossible
Past, тези неща са вече в миналото (да, играта на думи е нарочна). Не че
The Menzingers са променили
звученето си в някаква уникална посока, а чисто и просто са налучкали
най-подходящата комбинация, която ги отличава от гореизброените банди.
On The
Impossible Past вече събра един куп положителни коментари отвъд
Атлантика и това е съвсем заслужено. Емоционалните вокални дуели между двамата
китаристи Tom May и Greg Barnett придават
разнопосочност на парчетата, но въпреки това усещането за хомогенност остава.
Текстовете им третират съвсем нормални човешки истории, драми и чувства, без
преувеличения.
„Why all
good things should fall apart?” е въпросът, с който започва
приключението On The
Impossible Past, изпято с болезнен драматизъм, а по-нататък в The Obituaries имаме „I’ll be fine/But I will fuck this
up/I fuckin’ know it”. Лични
истории за любов и провалени връзки, пиянски и безсънни нощи, дни в които си
бил на ръба да се откажеш, когато си стигнал някакво непрекопаемо дъно, но
въпреки всичко си продължил напред някак си. Това е то, което парчетата в On The Impossible Past се
опитват да ни разкажат и сякаш да ни поучат, за да не губим надежда.
The
Menzingers засега са далеч от популярността на настоящите любимци на
Америка - The Gaslight Anthem, но вече са в елита
на местния фолк пънк рок. Нужно е съвсем малко да ги харесаш, защото те сами
влизат под кожата ти като игла във вена и вливат нужната доза душевен комфорт.
И за финал, искам да добавя, че обложката е прекрасна!
ОЦЕНКА: 8,5/10
Препоръчани песни: Good Things The Obituaries Gates Nice Things I Can't Seem To Tell
Коментари
Публикуване на коментар