Най-доброто за 2012

Да се направи пълен обзор на една календарна година не само е трудоемко, но и непосилно за един човек. Дълго се чудих как да завърша публикациите за 2012-та и в крайна сметка не взех никакво решение, оставяйки всичко на някакво моментно вдъхновение.

Колкото и музика да слуша човек, винаги остава още и още. Имаше доста албуми, които така и не успях да чуя (например Title Fight - Floral Green), за други пък така и не остана време да бъдат ревюирани от моя милост (Taylor Swift - Red - да, точно така, не се смей подло). Поради тези причини, моят обзор не претендира за изчерпателност, нито за обективност, нито за безпристрастност.

В крайна сметка, да пишеш любителски ревюта си е чиста проба хоби, която носи само душевен кеф. Сигурен съм, че има хора, които много пъти са си казвали, докато четат: "Тоя пък за к'ъв се мисли, как ще им дава такава оценка на тия". Но съм убеден, че и много хора са били на противоположното мнение и се надявам, че може да се открили за себе си определени изпълнители, докато са разглеждали Scraggled Music.

Да обясня част от критериите си при поставяне на крайната оценка за един албум. Първото и най-важно нещо - дали този запис ще е също толкова як и през 2022-ра, да речем. Великите албуми затова са велики, защото никога не втръсват и винаги ни карат да се чувстваме по един особен начин, докато ги слушаме.

Вторият критерий е иновативността. За мнозина, всичко в музиката вече е измислено и сега бандите и изпълнителите се възползват от утъпкани пътеки и написани формули. Но за да не бъдеш поредната овца в стадото, трябва да си креативен по свой собствен уникален начин. Да можеш да пресъздадеш своето виждане и въпреки че винаги ще бъде сравняванo с нещо старо, да спечелиш нужното уважение.

И последният аспект от оценяването е фенщината. Понякога има нещо, което харесваш у някоя група, което е неразбираемо за друг и което не подлежи на никакви обяснения. Просто защото ти така си го усещаш.

Само два от албумите които ревюирах - на The Offspring и на No Doubt, попаднаха под критичната граница 5 точки от 10 възможни. Всичко под тази бариера за мен е или разочарование, или отбиване на номер, или просто боклук.

Имаше доста албуми, които са в границата между 6 и 7,5 точки. Това означава, че са ми харесали достатъчно за да получат позитивна реакция от моя страна, но само толкоз. Не е нужно те да получават суперлативи, само защото 5 от 12 песни са страхотни, други 4 са окей, а останалите 3 са пълнеж или просто са неинтересни. В тази графа бих поставил Napalm Death, Unsane, Halestorm, Reel Big Fish, Slightly Stoopid, Jaya The Cat, Necro, The Bouncing Souls, NOFX, Sonix Boom Six, Madness, Serj Tankian...

Следващото стъпало е подножието на върха. Тук имаме музика, която определено се е въртяла доста често на плейъра и продължава да го прави със стабилни темпове. Оценките варират между 8 и 9,5 - което с думи означава "между брилянтност и почти пълeн перфекционизъм". С много високо мнение останах относно албумите на Soundgarden, Lana Del Rey, Meshuggah, Bob Mould, Hot Water Music, The Gaslight Anthem, Parkway Drive, The Menzingers, Dinosaur Jr, Dave Matthews Band, Dead Sara, ЕP-тата на The Supervillains и Bright Sight, двойния лайв на Blur и още, и още. Това е музика, на която съвсем спокойно ще се наслаждавам и в следващите години, независимо при какви обстоятелства.

Само един албум получи 10 от 10, което от моя гледна точка е доста субективно, предвид факта, че Propagandhi ми е най-любимата група. Наистина очаквах, че канадците няма да ме подведат, но Failed States надмина абсолютно всичко, което исках от тях. Шедьовър, който надскача дори доскорошния ми техен фаворит Potemkin City Limits, той влиза във въображаемата ми фонотека за най-любимите ми албуми за всички времена.

Това е. 2012-та беше много добра година за музиката, но и тъжна. От този свят си отидоха Tony Sly (No Use For A Name) и Adam "MCA" Yauch (Beastie Boys), двама музиканти, оставили огромен отпечатък върху моя мироглед.

А сега напред към 2013-та. Албумите на Dropkick Murphys и Bad Religion вече хлопат на вратата, а и не само те. Ще се постарая да бъда (надявам се) все така интересен за читателите си и да не забравят, че винаги могат да ми дават съвети и критики. И за финал, най-слушаното от мен парче. Благодаря за (не)вниманието.