Lana Del Rey - Born To Die

Artist: Lana Del Rey
Album: Born To Die
Label: Interscope
Year: 2012
Country: USA
Genre: Alternative Pop, Indie Pop, Chamber Pop, Sadcore, Trip Hop
FACEBOOK

Еlizabeth Grant бързо се превърна в световен феномен, който няма аналог на музикалната сцена към този момент.  По-известна с псевдонима Lana Del Rey, американската изпълнителка успя да преобърне схващането, че инди и поп музиката са несъвместими понятия.  Нейният втори албум Born To Die със сигурност е едно от събитията на годината в съвременната поп култура, защото е триумф на музиката над визията.

Често стилово Lana Del Rey (засега) няма как да бъде сравнявана с нищо, което радиостанциите и телевизиите пускат. Просто защото нейната музика е завръщане към епохата на 50-те и 60-те години на миналия век. Lana Del Rey говори за себе си като за една „гангстерска версия на Nancy Sinatra”, а като влияния посочва доста неподхождащи си на едно място изпълнители като Elvis Presley, Frank Sinatra, Britney Spears и Eminem. 

Гласовите ѝ данни определно трудно биха били вместени и подредени в граници. Lana Del Rey има широк бароково-джазово звучащ контраалт, благодарение на който варира между високи и ниски тонове и успява да конфронтира различни емоции във всяка една песен.  В инструментално отношение Born To Die пресъздава онази кинематографична обстановка от старите филми. Музиката е епична, оркестрална, създава усещане за дълбочина, действа по много различни начини, като основният инструмент е пианото, а бийтовете на повечето песни са твърди минималистични.

Първите сингли от албума Video Games и Born To Die наистина са завлядаващи и дават добра представа за цялостността на албума. Blue Jeans обаче е песента, която първо прикова вниманието ми върху Lana Del Rey.  Разбира се, става дума за разбито сърце на певицата, както в повечето песни от албума, но нейният циничен поглед върху любовта определено печели много точки. Blue Jeans e истински бисер в текстово отношение и е сериозен кандидат за песен на годината.

Ако има нещо, което разграничава този албум от дебюта ѝ, то това е, че липсва по-гаражният, почти рок саунд. Тук продукцията е далеч по-изчистена и това се усеща, особено ако съпоставим по-раздвижени песни като Queen Of The Gas Station и Jump с National Anthem и Diet Mountain Dew  от Born To Die. Другата разлика идва от няколко по-рапирани напявания, тъй като очевидно хип-хоп културата е оказала влияние върху Lana Del Rey.

В интерес на истината, обикновено когато слушам нещо непознато и ново за мен, очаквам пърата половина от албума да ми хареса повече, но в случая това не бе така. Обикновеното издание на Born To Die съдържа 12 песни, и макар моята версия да има и 3 бонуса, втората половина ми се стори далеч по-запленяваща.

Мисля, че Dark Paradise и Summertime Sadness показват в най-добра светлина какво всъщност може Lana Del Rey и тези песни за мен са върхът, както в от певческа, така и от композиторска гледна точка. Radio и Carmen пък звучат най-50-тарски. Втората песен осъжда живота на личности като Lindsay Lohan и Paris Hilton, както и на младите момичета, които искат да им подражават, но пропиляват животите си. This Is What Makes Us Girls е последната композиция преди бонусите и има доста приятен припев, който бързо се загнездва в съзнанието, дори и да си мъж.

Както казах, моята версия на Born To Die има три допълни песни – Without You, Lolita и Lucky Ones, който наистина звучат като бонуси – не надскачат нивото на нито една предишните 12 песни.

По-късно през тази година ще излезе нов албум на Lana Del Rey. Очевидно е, че красивата американка тепърва започва и ще бъде тук за дълго. Born To Die е едно пътешествие през емоциите и е най-добре да се слуша с чаша уиски в ръка, но не бива да се прекалява с дозата, защото разбитото сърце на Lana Del Rey може да има и обратен ефект върху слушателя.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчани песни: Blue Jeans   National Anthem   Dark Paradise   Summertime Sadness  This Is What Makes Us Girls