The Gaslight Anthem - Handwritten
Album: Handwritten
Label: Mercury
Year: 2012
Country: USA
Genre: Folk Punk, Alternative Rock, Heartland Rock, Indie Rock, Punk Rock
Със сигурност The Gaslight Anthem е една от най-прогресиращите банди в американския рок. Квартетът от Ню Джърси следва своя естествен път и без да прибързва, успя да си извоюва любовта на фенове и критици. След три албума за малки независими лейбъли, групата се решава на важната стъпка – да открие нови хоризонти посредством голямата компания Mercury Records. В повечето случаи такива промени се приемат неодобрително, особено от феновете, но тук такова нещо не се случва.
Handwritten e всичко друго, но е и компромисен албум. Поклонниците на Bruce Springsteen наистина звучат далеч по-зряло и по-мъдро в сравнение с дебюта им Sink Or Swim, но се класират в по-горната лига на стадионните рок банди, без да губят част от своята по-стара аудитория. Самият албум бе очакван с голямо нетърпение и за щастие, Brian Fallon и останалите са създали нещо наистина впечатляващо.
Новото издание съдържа много от това, което The Gaslight Anthem предлагаше от 2007-ма година насам – инди-фолк-пънк ала Against Me!, примесен със Springsteen усещане и типичния за Ню Джърси рок. Новината този път е, че бандата прави нещата с далеч по-голям размах. Това доближаване към стадионния рок примерно може да се усети в китарните сола на Mullholland Drive и Biloxi Parish (на която по-дълго време и трябваше за да „узрее” у мен) – части от парчетата измислени и изсвирени сякаш с друго самочувствие. Освен това, продуцент е едно от големите имена - Brendan O’Brien, работил с куп мастодонти, включително и със Springsteen. С негова помощ The Gaslight Anthem наистина да държи здраво юздите по пътя към нови музикални висини.
Но да почнем по ред на номерата. Откриващата песен “45” е и първият сингъл от албума. В нея, както и в много други, става дума за зле приключила любовна връзка и опитите за превъзмогването ѝ. В случая Brian Fallon прави това с помощта на силата на музиката и приятелите, като вътре има и отпратка към Hot Water Music. Определено “45” е невероятно начало и дава голям тласък на албума. Името на втората песен пък съвпада с името на албума – Handwritten. Веднъж докато я слушах, се замислих за това, как писането на текстовете с химикал не може да бъде заменено с тракането по клавиатура на компютър, поне не засега. Ако това някога стане, цялата тази романтика да пишеш и задраскваш върху белия лист ще изчезне.
Here Comes My Man е с по-засилено фолк звучене, с припев направен така, че да бъде тананикан още от първия път. Mullholland Drive е едно от любимите парчета. Вече казах за якото соло, но цялата песен е превъзходна от първата до последната секунда. В Keepsake пък Brian Fallon пее за отсъствалия от детските му години баща. Tази песен доста ми напомня на Infected на Bad Religion, макар да е с една идея по-бавна.
Редовно споменаваният Bruce Springsteen пък сигурно би се гордял адски много с Too Much Blood – най-дългото и според мен най-амбициознното парче от Handwritten. Две от следващите три песни – Howl и Desire приличат най-много на нещо от първия албум на бандата. Oк, може би не са Wooderson и I’da Called You Woody, Joe, но The Gaslight Anthem успява да запази пънкарското у себе си. Между тях е Biloxi Parish, за която вече казах, че и трябваше повече време за да ми хареса. Това обаче така и не се случи с Мае и това е единствената песен, с която не успяхме да си допаднем.
“Краят” на албума идва с изцяло акустичното и доста нежно National Anthem. Всъщност нарочно написах край в кавички, тъй като по една модерна традиция, имаме и куп бонус парчета. Две от тях са авторски – Teenage Rebellion е доста сходно с National Anthem и може би наистина няма как да бъде вместено в албума по нормалния ред. Но пък за сметка на това Blue Dahlia e уникална и абсолютна връзваща се с концепцията на албума песен. Тя заслужава далеч по-голямо внимание, примерно от Мае и е доста странно, че само определени версии на албума я съдържат.
Другите два бонуса са кавъри. Единият от тях на Sliver на Nirvana – песен, която в последно време е обект на засилен интерес от страна на модерните рок банди. The Gaslight Anthem се справят добре с тази гръндж класика, а на моменти гласът на Brian звучи досущ като този на Kurt Cobain. Вторият кавър е на You Got Lucky на друг любимец на американската рок и блус сцена - Tom Petty. В интерес на истината не съм запознат с творчеството на Tom Petty, нито пък бях чувал оригинала на песента, но тук The Gaslight Anthem звучат някак британски и 80-тарски и смятам, че се е получило доста добре.
Handwritten (почти) няма слабости и има твърде много силни страни. Ако мога да отчета нещо като минус, това е сравнително безидейната обложка. Вярно е, че обложката не свири, но все пак винаги е по-приятно, ако аудиото е допълнено и от някаква красива визия.
Трудно ми е да преценя дали новият албум на The Gaslight Anthem е техен най-голям творчески връх. Със сигурност обаче Handwritten e eдин от най-добрите рок албуми на 2012 и това го твърдят и критиците отвъд Атлантика.
ОЦЕНКА: 9/10
Препоръчителни песни: "45" Mullholland Drive Keepsake Too Much Blood Blue Dahlia
Коментари
Публикуване на коментар