Топ 10 албуми на 2013 година

Автор: Илиян Иванов*

Мислех, че ще ми е по-трудно да направя класацията за топ албумите на 2013-та година, но съм грешил. Албумите между 10-то и 6-то място са с оценки 9 от 10, тези между 5-то и 2-ро място са почти съвършени - с 9,5 и само този под номер 1 е пълна десетка. Който не е съгласен с моя избор, знае къде да си го завре.
(*предполагам, че Вичо и той скоро ще "изригне" със своя класация, която едва ли ще има нещо общо с моята)

Бонус място: Pixies - EP1
Хич не бях съгласен с острите критики към завръщането на тази легендарна банда, която получава "уайлд кард", защото все пак това не е цял албум, а четирите парчета вътре са изключителни.

10. Birdy - Fire Within
Не съм писал ревю за втория албум на Birdy, но този албум буквално ми влезе под кожата, откакто започнах да го слушам през декември. Изпитвам огромно съжаление към банди като Coldplay, които също правят пиано ориентиран инди поп/рок, но са на светлинни години от тази 17-годишна ангелогласна певица, чиито песни Strange Birds и All About You са способни да ме разтопят от кеф.

9. Queens Of The Stone Age - ...Like Clockwork
Малко се затруднявам да дам някакво кратко резюме на този албум. Както и за Fire Within, ревю за ...Like Clockwork в блога нямаше, но имаше материал за Avtora.com. Там може на прочетете това-онова, ако ви интересува.

8. Janelle Monae - The Electric Lady
Правя хеттрик от албуми, за които не остана време и място в Scraggled Music с безобразно добрия концептуален проект на тая нахакана американка. The Electric Lady е като старите епизоди на Star Wars - гледал си ги по 100 пъти, но винаги са ти интересни.

7. The Wonder Years - The Greatest Generation
Четвъртият албум на бандата от Пенсилвания затвърждава тенденцията, че поп пънкът изживява огромен прогрес и е време критиката да спре да гледа с насмешка на стила. Наситен с много музикантски елементи и неудържими емоционални текстове, The Greatest Generation не можа да ме остави равнодушен в нито един момент.

6. Paramore - Paramore
Братята Farro, които бяха в основата на старите песни на бандата, няма да липсват на никого. Hayley и другите двама останали членове (не им помня имената, затова не ги пиша) вдигат Paramore до съвсем различно измерение с изумително силния и разнообразен едноименен албум. Голяма крачка към бъдещето, без сантименти към миналото - това е резултатът от този почти епохален проект.

5. The Story So Far - What You Don't See
По-горе стана дума за The Wonder Years, които съвсем леко бяха засенчени от най-модерната поп пънк банда на настоящата декада. The Story So Far пишат история и ако историята се отнесе с уважение към тях, за What You Don't See след време може да се говори по същия начин, по който се говори за албуми като Ignition на The Offspring и Kerplunk на Green Day,

4. Streetlight Manifesto - The Hands That Thieve
Ако The Beatles свиреха ска/пънк едно време, то те щяха да звучат точно като Streetlight Manifesto. Подозирам, че това може да се окаже и прощалният албум на бандата, което е някак си тъжно, но дори тогава The Hands That Thieve ще бъде за пример на безбройните групички, които са добавили брас секция към своя пънк саунд.

3. Eminem - The Marshall Mathers LP 2
Комерсиалният хип-хоп беше толкова скучен без Eminem. Така например - кой по дяволите би слушал онова менте Kanye West, когато имаш песни като Rap God и Berzerk? Дано Eminem по-скоро направи някой концерт в България, защото не ни се чака да го гледаме след 20 години на Rap'n'roll Forever Tour като Scorpions.

2. Carcass - Surgical Steel
Досега не съм прочел и най-миниатюрна критика към Surgical Steel. Защото кой ще посмее да го оплюе, братче? Този албум стана класика още преди да бе излязъл, а когато всички го чуха, очакванията бяха надминати стократно.

1. Bad Religion - True North
През 2002 година Bad Religion издадоха изключително силния Process Of Belief, който ги върна обратно в играта. Последваха още няколко албума - не чак толкова добри колкото споменатия, с което се заговори, че бандата пак навлиза в творческо тъпчене на едно място. True North не е стилов завой, в него няма нещо, с което Bad Religion да ни изненадат, но това не пречи да бъде най-добрата им продукция от гениалния Suffer (1988) насам. Изпитвам уникален кеф във всяка една секунда от албума, който завършва с може би най-любимата ми песен за 2013-та година - Changing Tide.