Pixies - EP1

Artist: Pixies
Album: EP1
Year: 2013
Label: Self-Released
Country: USA
Genre: Indie Rock, Alternative Rock, Surf Rock, Post-Punk
FACEBOOK

Също както при журналиста от Pitchfork - Jayson Greenе, и в моето битие за пръв път се откри възможност да ревюирам нещо на едно от най-значимите имена в рок музиката за всички времена. Моето мнение обаче е доста различно от това на американския пич, който буквално е разпилял Pixies. От доста време се старая да не съдя дали оценката в дадено ревю ми "уйдисва" или не, а да гледам начина, по който тя е формирана. Само че в никакъв случай не мога да приема доводите му за бруталното и безпрецедентно 1 от 10! Такъв рейтинг не бих дал дори на HIM и Kid Rock.

Но преди да преминем към моето ревю, нека да разкажа нещо за Pixies, което ми се е запечатало в главата. Преди 6-7 години живеех във Флорида и имах един ирландски съсед на име Daniel. Веднъж докато си пиехме бира с него, той ми каза: "Pixies е най-великата група за всички времена. Никоя друга група не може да е толкова гениална, докато свири толкова прости и елементарни неща. One, two, three, four, Go!".

В България мнозина "слушат" Pixies най-вече заради песента Where Is My Mind?, главно защото я свързват със сцени от една купчина филми и ТВ сериали. И защото броят на кавърите й е прогресивно нарастващ с всяка изминала година. Друга причина да кажеш, че слушаш Pixies е признанието на Kurt Cobain, че се опитвал да имитира техен риф, докато е създавал Smells Like Teen Spirit. Разбира се, винаги можеш да харесваш бандата и просто от някаква хипстърска куртоазия, като задължително ще докажеш, че ги слушаш, показвайки три техни песни на iPhone-а си.

2013-та година е голяма година за Pixies. Много по-значима от 2004-та, когато стартира техният реюниън. През лятото басистката Kim Deal напусна след почти четвърт век в бандата. Другите в Pixies обаче явно бяха готови не само със нейна заместничка, но и с нещо още по-важно -  нова музика.

По някакво странно стечения на обстоятелствата, новата басистка също се каза Kim (Kim Shattuck - бивша фронтдама на The Muffs и известна още с това, че пее женските вокали в класиката на NOFX - Lori Meyers). Първият запис с нея бе песента Bagboy, която за мое съжаление не е включена в настоящото EP. Въпросният сингъл ми се стори като крайно скучен, дори бих казал дразнещ след първите 2-3 слушания. Постепенно мнението ми за парчето се промени тотално и Bagboy се настани трайно в ежедневието ми.

Когато видях имената на четирите песни в EP1, бях леко учуден и дори ядосан. Bagboy отсъстваше и това е единствената причина, поради която няма да максималната оценка в това ревю. Откриващата Andro Queen е точно какво (не)очакваш за начало - вместо взрив от три бързи акорда, се понасяш леко върху океанска вълна, която те дърпа към някакъв безметежен безкрай. Another Toe те оставя в океана, но в лодка с опънати от вятъра платна.

Indie Cindy балансира между сърф рока на първата песен и пънка на втората и съм сигурен, че феновете на Pixies ще си припяват с голям кеф "I'm in love with your daughter", макар да знаят, че това е циничният подход на Black Francis да им каже "Ние се завърнахме". Последната песен What Goes Boom също ме изненада с грубоватия си гаражен метъл риф, което смътно ми напомни за нещо ала Faith No More или Helmet.

Вместо заключение, ще цитирам един друг приятел, този път от България. Преди няколко дни той ми написа в чата (леко перифразирам): "Кажи ми, как да слушам Arctic Monkeys след Pixies?".

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:   Another Toe    Indie Cindy