Crossfaith - Apocalyze

Artist: Crossfaith

Album: Apocalyze

Year: 2013

Label: The End Records / Sony Music

Country: Japan

Genre: Electronicore, Metalcore, Industrial Metal, Electronica

FACEBOOK

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Доста дълго време се чудех на кой нов албум да се спра за първо ревю. Изборът ми е продиктуван основно от факта, че като всяко ново нещо дори хоби като писане в блог е едно предизвикателство – оттам и предизвикателен албум като Apocalyze на набиращите страшна сила Crossfaith (на японски: クロスフェイス). 

Казвам предизвикателен по няколко причини – първо по лични си убеждения имам изначален проблем с далекоизточната култура като цяло; второ, това е албум и банда, която наскоро ми попадна съвсем случайно без да имам никаква идея каква музика правят; и трето, макар да обичам много преплитания на различни жанрове и особено смесването на тежка с електронна музика, в повечето случаи съм бил много разочарован и гледам много скептично на крещящи определения като ‘electronicore’. Ако дори една от тези причини може да ви откаже от Crossfaith, дайте им поне един шанс – албумът е изключително добър!

Ще започна с едно доста клиширано, но в случая и много точно описание за музиката в Apocalyze. В един тиган изсипете всички корове, които имате наоколо (метълкор, деткор, рапкор, хардкор и сие), поръсете с малко The Prodigy, Haouken!, Pendulum, щипка Skrillex, разбъркайте силно и нажежете до краен предел. 

Албумът грабва още от епичното интро Prelude, преливайки в мръсно индустриализираното We Are The Future, което дава ясна заявка за стила на Crossfaith и за самочувствието им на бандата на бъдещето. Бърз ритъм, метълкор брейкдаун, дъпстеп дроп, синтезиран фон, емоционален крясък, японците удрят с много заряд и мачкат до последното "Will you stay in your heaven" в заключителната песен Only The Wise Can Control Our Eyes.

Hounds of the Apocalypse е изградена по всички правила на модерния метълкор и не грабва с особена оригиналност, но пък изборът и за промоционално lyric video намеква за желанието на групата да бъде причислявана към сериозната тежка сцена, а не към хилядите еднодневни експериментални проекти. Няма смисъл да изреждам песен по песен, защото за мен слаба в албума няма. 

Може би най-силно се отличава Eclipse, която очаквано бе пусната и с официален клип (виж по-долу) – сингълът е доста по-комерсиално ориентиран (без това да е нещо лошо), текстът е в силен party mode, търсен е ефектът на хитовото с бърза Hadouken! основа, типична Prodigy мелодия, бунтарство а ла Enter Shikari и нужната доза метъл тежест. Следва поредица от силни песни, на които аз лично не мога да стоя неподвижен дори набутан в градския транспорт. Scarlett и Counting Stars внасят нужната доза разнообразие с повече мелодични части и изключително добре подбрани женски вокали.

Не ме разбирайте погрешно – албумът ме грабна толкова силно не защото Crossfaith са открили топлата вода, а защото е хубаво да видиш, че някой знае как да я ползва. Пазарът се променя с бесни темпове и всеки търси своето място под слънцето. Още когато Pendulum направиха смазващото Self vs. Self с In Flames стана ясно, че ще слушаме доста подобни проекти в бъдеще (за жалост не всички оправдаха очакванията). 

И докато по-консервативните фенове още не могат да преглътнат появата на бижута като  The Path of Totality на KoЯn, други вече се настроиха на честотите на новото хилядолетие. На фона на океана от еднообразни групи и псевдо опити за оригиналност, банди като Crossfaith заслужават висока оценка не заради уникалността си, а заради умението да надминават очакванията с един добър и завършен продукт. 

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:  Eclipse   The Evolution   Scarlett   Counting Stars   We Are The Future