Asking Alexandria - From Death To Destiny

Artist: Asking Alexandria

Album: From Death To Destiny

Year: 2013

Label: Sumerian

Country: United Kingdom

Genre: Metalcore, Screamo, Post-Hardcore

FACEBOOK

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Asking Alexandria...няма какво толкова да ги представям, защото по това, което слушам и чета напоследък  абсолютно всички са наясно кои са и имат крайно мнение за тях (дори без да са ги чували) – или ги обожават с наивна детинска фенщина или ги мразят с необоснована тежка хейтърщина. 

Използвам изкуствени и дразнещи термини, защото с тях най-лесно мога да говоря за подобна банда. Не че са изкуствени и толкова дразнещи, но не заслужават до такава степен да разбуждат общественото мнение, защото утре може да ги няма. И все пак From Death to Destiny си струва поне за едно слушане.

AA са част от вълната нов британски метълкор, който е леко модифицирано копие на метълкор клона на т.нар. NWOAHM, която доминира на метъл пазара в последните 10 години. Към вълната спадат плеяда от нищо не струващи групи, сред които полека-лека израстнаха няколко смислени проекта, развяващи се из световните сцени с налудни абревиатури като BFMV, BMTH, ABR, BMT и т.н. (не ме разбирайте погрешно, някои от тях наистина си струват). Подозирам, че дните на жанра вече са преброени, защото лидерите изцедиха пълния му потенциал и затихнаха...след време тази музика, колкото и да ми е любима, ще се помни единствено заради абсурдните имена.

Сега за албума – защо си струва да се чуе?

- Бандата демонстрира солидно израстване. Албумът е трети за групата, трети за този лейбъл, трети в сравнително същия стил – очакваше се поне някакво развитие и за щастие то се усеща още от първите минути. Не понасям Asking Alexandria още от онази въздишка на Dear Insanity - тежестта им беше хаотична, недоизмислена, врещяща, а мелодичността им беше лигава и повърхността. Сега мога да кажа, че нещата са балансирани, както подобава за една метълкор банда с амбиции.

- Започва много ударно. Don’t Pray For Me отваря с добро интро, зареждащ преход, смислено развитие и мачкащ, леко екзотичен брейкдаун. Killing You е по-хитова, но все още не прекалено разлигавана и поддържа прилично ниво. The Death of Me и Run Free подсилват добрите първоначални впечатления като носят както характерни за Asking Alexandria белези, така и солидни музикални качества, а и са по-добрият избор за клипове към албума. 

- Poison смачква от първата секунда и по лично мнение е най-силна в албума, докато Until The End с участието на Хауърд Джоунс е интересно и различно парче, разнообразяващо иначе доскучаващия към края албум.

- Връзката между името на албума, обложката, първия официален сингъл и клип, и някои текстове, било то и банална, показва вложена мисъл и идея.

- Приемете Asking Alexandria не като тежка банда, а като липсващото звено между пубертета и екстремната музика. Някои от вас може да парадират, че са слушали Slayer в 5-и клас, но моето поколение израстна с друг тип ‘алтернативна’ култура и за доста от нас банди като Linkin Park са причината сега да слушаме неща като Gojira например. Мислете за състоянието на ‘поп’ музиката в момента и AA веднага изглеждат добър вариант. Все пак оставете и сегашните тийнейджъри да си изживеят „втежняването” си.

Защо въобще не струва?

- Да си добър в брейкдауните не те прави стабилна банда.

- След силното начало рокаджийската Break Down the Walls остава горчиво чувство с напева „We won't stop until the world is in our hands”, който може да впечатли единствено сърдити подрастващи младежи.

- Като изключим няколкото силни песни, всичко друго е еднообразно и до болка познато. Опитите за разнообразяване чрез синтезатори и мрачна атмосфера не са достатъчни, когато всичко останало следва установени модели. Метълкорът е твърде популярен и за да си признат, трябва да си наистина добър.

- Малък детайл – музиката в клипа на The Death Of Me е немощната рок версията на песента (песен 13 в албума), което много ясно демонстрира колебливото положение на бандата. Ако ще си популярен, масов, комерсиален и достъпен – бъди такъв до край и си изгради име. Ако ще си тежък, организиран и верен на традициите на жанра – защити имиджа си и се бори за феновете, които ще платят достатъчно много и без да те въртят по MTV. Никой не уважава средното положение.

- Да правиш акустична песен, без да демонстрираш особени гласови и китарни умения, е повече от безсмислено, дори и да се казваш Бен Брус.

Реално оценката на албума е 5 +1 за развитие. За сега 2013 е годината, в която Asking Alexandria и Bring Me The Horizon загатнаха за израстване, а Bullet For My Valantine за вдетиняване – следващите албуми на трите банди до голяма степен ще решат както собственото бъдеще, така и бъдещето на британския метълкор в по-популярното пазарно звено на тежката музика.

Извинявам се за по-дългото ревю – да пишеш за нещо, което не харесваш, не е чак толкова по-лесно...

ОЦЕНКА: 6/10

Препоръчителни песни:  Don’t Pray For Me   Killing You   The Death of Me   Run Free   Poison
Until The End