Streetlight Manifesto - The Hands That Thieve
Artist: Streetlight Manifesto
Album: The Hands That Thieve
Year: 2013
Label: Victory Records
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Alternative Rock, Folk Rock
FACEBOOK
Предисторията на този албум е толкова дълга, че ако трябва да я напиша, ще ми се наложи да си купя още една клавиатура, тъй като ще съм изпотрошил тази на лаптопа. Синтезирано - Streetlight Manifesto е една от най-подценяваните групи за последните 10 години, The Hands That Thieve е техният Chinese Democracy, a Victory Records са станали големи задници.
Излизането на този албум е нещо специално за феновете им. Още по-специален е обаче резултатът. The Hands That Thieve надскача всякакви очаквания и прави най-важната крачка в кариерата на вокалиста Tony Kalnoky. Роденият в Чехия музикант винаги ще бъде свързван с оригиналния състав на Catch 22, а поне според мен Streetlight Manifesto винаги са били възприемани като негов страничен проект, целящ да имитира предишната му банда. The Hands That Thieve обаче е най-добрият материал, който някоя от двете група някога е записвала.
Скандалът между Streetlight Manifesto и техният лейбъл Victory Records бе с мехури от латиноамерикански сапун, но за щастие това не е повлияло по никакъв начин на качеството на 10-те песни, което е най-хубавото в случая.
Всяка една композиция поотделно е достатъчно впечатляваща, което подчертава защо бандата толкова много пъти отлагаше издаването на The Hands That Thieve. Сигурен съм, че ако този албум бе издаден през 2012-та година, щеше да мине без големи фойерверки. Доизкусуряването на дребните детайли обаче е променило доста цялостното усещане в този случай. Защото песните в The Hands That Thieve се напасват една върху друга като парчета от конструкторите Lego, а не като парчета от два различни производителя.
Внушителното е, че Streetlight Manifesto правят така, че тези 50 минути да ти се струват недостатъчни и те карат да цъкнеш с мишката отново върху откриващото The Three Of Us и да слушаш всичко отначало. Палитрата от музикални стилове и похвати, които се включени в The Hands That Thieve не са нещо необичайно за тях. Никой няма да е изнанадан от честата смяна на темпото, редуването на мажорни и минорни мелодии, фолк и латино влиянията, епичните многогласия и стабилната брас секция. Но беше време Streetlight Manifesto да придобият здрава консистенция, а не песните да звучат разхвърляно, както често се случва при ска/пънк бандите.
Текстовeте на Tony Kalnoky пък вървят в странна траектория. В един момент изглежда, че пълното отчаяние и яростта напълно са обзели вокалиста на Streetlight Manifesto, но в после идват далеч по-оптимистични послания като "Your day will come, your day will come, your day will come/And no matter what they say/ It won’t matter if you pray or if you sin/Cause in the end/It’s all the same" във финалното Your Day Will Come.
Трудно ми е да преценя откъде идва цялата лирична разнопосочност, но според мен това е свързано с факта, че парчетата са измисляни и записвани в твърде дълъг период от време.
Знам, че напоследък (особено през април) често давам високи оценки в ревютата си, но явно самият период е такъв, че албумите, които излизат, са впечатляващи. Тhe Hands That Thieve има огромна притегателна сила, да речем като тази, която има Луната върху приливите и отливите на моретата и океаните. Може да звучи пресилено, но музикантите от Streetlight Manifesto са записали албума на животите си. Просто в него няма излишна секунда, няма излишна дума, няма излишна пауза... Landmark record!
ОЦЕНКА: 9,5/10
Препоръчителни песни: The Three Of Us The Littlest Things They Broke Him Down Oh Me, Oh My Your Day Will Come
Album: The Hands That Thieve
Year: 2013
Label: Victory Records
Country: USA
Genre: Ska-Punk, Alternative Rock, Folk Rock
Предисторията на този албум е толкова дълга, че ако трябва да я напиша, ще ми се наложи да си купя още една клавиатура, тъй като ще съм изпотрошил тази на лаптопа. Синтезирано - Streetlight Manifesto е една от най-подценяваните групи за последните 10 години, The Hands That Thieve е техният Chinese Democracy, a Victory Records са станали големи задници.
Излизането на този албум е нещо специално за феновете им. Още по-специален е обаче резултатът. The Hands That Thieve надскача всякакви очаквания и прави най-важната крачка в кариерата на вокалиста Tony Kalnoky. Роденият в Чехия музикант винаги ще бъде свързван с оригиналния състав на Catch 22, а поне според мен Streetlight Manifesto винаги са били възприемани като негов страничен проект, целящ да имитира предишната му банда. The Hands That Thieve обаче е най-добрият материал, който някоя от двете група някога е записвала.
Скандалът между Streetlight Manifesto и техният лейбъл Victory Records бе с мехури от латиноамерикански сапун, но за щастие това не е повлияло по никакъв начин на качеството на 10-те песни, което е най-хубавото в случая.
Всяка една композиция поотделно е достатъчно впечатляваща, което подчертава защо бандата толкова много пъти отлагаше издаването на The Hands That Thieve. Сигурен съм, че ако този албум бе издаден през 2012-та година, щеше да мине без големи фойерверки. Доизкусуряването на дребните детайли обаче е променило доста цялостното усещане в този случай. Защото песните в The Hands That Thieve се напасват една върху друга като парчета от конструкторите Lego, а не като парчета от два различни производителя.
Внушителното е, че Streetlight Manifesto правят така, че тези 50 минути да ти се струват недостатъчни и те карат да цъкнеш с мишката отново върху откриващото The Three Of Us и да слушаш всичко отначало. Палитрата от музикални стилове и похвати, които се включени в The Hands That Thieve не са нещо необичайно за тях. Никой няма да е изнанадан от честата смяна на темпото, редуването на мажорни и минорни мелодии, фолк и латино влиянията, епичните многогласия и стабилната брас секция. Но беше време Streetlight Manifesto да придобият здрава консистенция, а не песните да звучат разхвърляно, както често се случва при ска/пънк бандите.
Текстовeте на Tony Kalnoky пък вървят в странна траектория. В един момент изглежда, че пълното отчаяние и яростта напълно са обзели вокалиста на Streetlight Manifesto, но в после идват далеч по-оптимистични послания като "Your day will come, your day will come, your day will come/And no matter what they say/ It won’t matter if you pray or if you sin/Cause in the end/It’s all the same" във финалното Your Day Will Come.
Трудно ми е да преценя откъде идва цялата лирична разнопосочност, но според мен това е свързано с факта, че парчетата са измисляни и записвани в твърде дълъг период от време.
Знам, че напоследък (особено през април) често давам високи оценки в ревютата си, но явно самият период е такъв, че албумите, които излизат, са впечатляващи. Тhe Hands That Thieve има огромна притегателна сила, да речем като тази, която има Луната върху приливите и отливите на моретата и океаните. Може да звучи пресилено, но музикантите от Streetlight Manifesto са записали албума на животите си. Просто в него няма излишна секунда, няма излишна дума, няма излишна пауза... Landmark record!
ОЦЕНКА: 9,5/10
Препоръчителни песни: The Three Of Us The Littlest Things They Broke Him Down Oh Me, Oh My Your Day Will Come
Коментари
Публикуване на коментар