Top 10 - 2013 (Vicho)

 ТОП 10 НА НАЙ-ДОБРИТЕ АЛБУМИ НА 2013

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Дойде време и за любимия ми топ 10 на албумите през годината. Да, класацията е изцяло субективна и изразява моето виждане за това каква трябва да е съвременната музикална сцена – ударна, бърза, изпълнена със заряд, с поглед към бъдещето, но и уважаваща традициите, смислена. Основно смислена, мразя разни никому ненужни албуми, които не дават нищо на феновете и на развитието на музиката.

Пиша за блога едва от края на Септември, затова и половината албуми не съм ги ревюирал – при тези, които вече съм разгледал, съм прикачил линкове към ревютата. Стилови рамки няма, става въпрос за хубава и стойностна музика, макар че покрай моята специалност чартът естествено натежава.

Нито един албум не получи пълно 10, но пък няколко минаха 9. Реално бях по-критичен към добрите албуми и по-снизходителен към слабите, което доведе до леко уеднаквяване на оценките. В крайна сметка финалната подредба се оформи основно от приноса на дадения албум към света на музиката, вместването му в конкретната жанрова традиция и оригиналността на идеите вътре. И, както ще видите от номер 1, най-важното си остава сантименталната стойност за мен самия.

Като следиш 1000 групи от всевъзможни стилове е малко трудно да изслушаш всички навреме. Доста не влязоха в класацията, просто защото така и не ми остана време за тях. Последните творения на Amorphis, Soilwork, Turmion Katlioot, Sepultura и Sevendust потенциално биха могли да изместят някои от присъстващите. Същото важи и за Asian Dub Foundation, Bonobo и Dropkick Murphys.

От всичко чуто тази година може би най-слабото беше ‘Hаil To The King’ на Avenged Sevenfold, който си получи 4 и в ревю вече обясних защо. Към графата с разочарованията може да спаднат още Bullet For My Valentine, които тотално се излигавиха с Fever, Stone Sour, които се оплетоха в дълбоките концептуални идеи на Кори Тейлър, Five Finger Death Punch, чиито два албума оставиха смесени чувства, както и Chase & Status, чиито последен Brand New Machine бледнее пред предните им творения и дори не заслужи ревю.

Но стига празни приказки – ето как се подрежда годината според мен.

Wildcard: Feed Me – Calamari Tuesday (Electronic, House, Dubstep)

Защото Jon Gooch, още известен като Feed Me и Spor, достатъчно се е доказал като диджей и продуцент. Защото албумът е лек и приятен, готина смесица от различни електронни движения и настроения. Защото сам по себе си сингълът Ophelia е шедьовър и заслужава да бъде споменат.

Чуй Ophelia и Rat Trap

10. Dubioza Kolektiv – Absurdistan (Ska, Dub, Reggae, Balkan)

Стига сте хейтили от високопоставените си позиции в иначе миризливи панелки, а се отпуснете малко, Dubioza не са чалга. На тия пусти Балкани всичко е абсурд и Absurdistan е едно от малкото достъпни успокоителни. Макар да е една идея по-слаб от Wild Wild East, песни като Kazu и 99% (с небезизвестните La Plebe) са голям купон. Оценка: 8/10

Чуй Kažu и 99%

9. Blacklistt – Blacklistt (Nu Metal, Alternative Metal) - ревю

Приятен, лек и мелодичен ню метъл от далечна Нова Зеландия. На места агресивен, но основно личирен и дори меланхоличен, албумът е идеален за път, почивка, работа, купон. Ако Blindspot някога са ви били любимци, то Blacklistt е естествено продължение на творчеството им. Горещо препоръчвам, макар да не е в топ 5. Оценка: 8/10

Чуй From The Blind Spot и Icon

8. Hadouken! – Every Weekend (Electronic, Drum’n’Bass, Dubstep, New Rave)

Имах честта да ги слушам на живо и, повярвайте ми, направиха впечатляващо шоу. Hadouken! са едни от лидерите на съвременната електронна музика. Every Weekend не е нищо ново и изненадващо, но точно предвидимостта му е най-силната черта – албумът е това, което феновете очакваха. Бърз, зареждащ, купонджийски, силен. Оценка: 8/10

Чуй Parasite, Bad Signal и Daylight

7. August Burns Red – Rescue & Restore (Metalcore)

August Burns Red са една от модерните банди, които не спират да ме радват. Музиката им е технична, умно композирана, много внимателно структурирана, изключително разнообразна и променлива, екзотична, епична, смачкваща, но и достатъчно мелодична, на моменти е ударна и хитова, на други е дори трудно смилаема, но винаги, винаги добра. Оценка: 8.5/10

Чуй Fault Line и Creative Captivity

6. Dark Tranquillity – Construct (Melodic Death Metal, Swedish Death Metal) - ревю

Вледеняващ полъх от Скандинавия, един от най-добрите мелодет албуми, излезли през последните години. Ако уцелите точното време и настроение за него, то много лесно ще ви стане любим. Със смразяваща атмосфера и онова емблематично звучене, Construct е поредната перла в дискографията на едни от пионерите на жанра Dark Tranquillity. Оценка: 8.5/10

Чуй Uniformity и State of Trust

5. Hacktivist – Hacktivist (EP) (Djent, Rapcore, Progressive Metal) – ревю

Едно EP от 2012, доизпипано, допълнено и преиздадено през 2013, което задължително трябва да чуете, ако искате да проследите някои от последните тенденции в тежката музика. Hacktivist са смазана машина, в чиято музика можете да чуете джент, рапкор, метълкор, ню метъл, индъстриъл, комбинирани в една изкуствена и студена атмосфера. Оценка: 8.5/10

Чуй Elevate, Cold Shoulders и Hacktivist

4. Bring Me The Horizon – Sempiternal (Metalcore)

Ябълката на раздора в Scraggled Music (виж защо тук) и целия метъл свят. За едни пълен боклук, за други тотален шедьовър, трябва да си признаем, че албумът привлече вниманието на всички. Без да изпадам в крайности, накратко ще отбележа, че за мен албумът е изключително силен и разнообразен – стойностен и завършен продукт на една израснала банда, която до скоро не ставаше за нищо. Оценка: 9/10

Чуй House Of Wolves, Empire (Let Them Sing) и Shadow Moses

3. Crossfaith – Apocalyze (Electronicore, Metalcore, Industrial) - ревю

Един от най-свежите албуми на годината идва от японска електроникор банда Crossfaith. Все още млада и пълна със смазваща енергия, групата много бързо набира сила, разчупвайки установените рамки на жанровете. Понятието електроникор е малко плашещо, но ако им дадете шанс, ще ви грабнат веднага с уникален звук и заряд. Оценка: 9/10

Чуй Eclipse, We Are The Future и Scarlett

2. Trivium – Vengeance Falls (Heavy Metal, Metalcore) - ревю

Безспорно най-добрият метъл албум за годината. Trivium отдавна не са онези млади надежди с неясно бъдеще, а едни от лидерите на тежката сцена с вече утвърдена репутация. И този албум е едно от най-добрите неща, които са правели, а те имат зад себе си уникално и всепризнати неща. Трябва да се преслуша внимателно няколко пъти за по-добър ефект. Оценка: 9/10

Чуй Brave This Storm, Vengeance Falls и To Believe

1. Korn – The Paradigm Shift (Nu Metal, Alternative Metal) - ревю

Връщането на Хед в бандата оказа по-голямо влияние, от колкото и най-обнадеждените фенове на бандата очакваха. Готино е след 20 години любимата банда от тийн годините ти все още да те радва до такава степен, особено след дълъг и неясен период, в който понякога се чудехме дали няма да се разпаднат. Албумът е наистина изпипан и звучи прекрасно като цялост. А и е точно това, което може би всички искахме да чуем от Korn през 2013-а. Оценка: 9.5/10

Чуй Pray For Me, Love & Meth и всичко останало

Та така, това беше всичко от мен за сега. Празнувайте, яжте, пийте, хвърлете по едно ухо на изброените албуми (ако вече не сте) и тръпнете в очакване за ревизията на 2013 с една малка изненада, която ви готвя преди Нова Година.
Весела Коледа от мен!