Avenged Sevenfold - Hail To The King

Artist: Avenged Sevenfold

Album: Hail to the King

Year: 2013

Label: Warner Bros.

Country: United States

Genre: Heavy Metal, Hard Rock

FACEBOOK

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

Напомням, че по дефиниция блогът е място за споделяне на субективно мнение и критика. Ако някъде попаднете на музикален блог, който претендира за обективност, по-добре въобще не го четете. С това уточнение започвам това не особено позитивно ревю на последния албум на Avenged Sevenfold, грандиозно развявайки се из светновните сцени и като A7X. Това, което ще прочетете, е изцяло мое мнение относно една от най-актуалните банди през последните години и е плод на първото ми сблъскване с тях. Преди последния Hail to the King не им бях слушал нищо сериозно и не смятам и да го правя.

Сериозно ли Hail to the King? Сякаш Manowar не точиха мечове и брадви достатъчно дълго. Avenged Sevenfold постоянно са сравнявани с големите стари банди, наричат ги новите Metallica, новите Queen (?), новите Maiden...от това, което чух за мен си остават просто Avenged Sevenfold, по-скоро стари, отколкото нови, един хубав спомен от Need for Speed: Most Wanted с онази 'Blinded in Chains', на която хвърчах с любимото ми Gallardo.

Чисто технически албумът е изряден – кристален запис и перфектно мастериране. Не мога и да не призная, че музикантите са си много добри. M. Shadows не веднъж е доказвал вокалните си умения, гостувайки на други банди, а останалите в групата са на същото ниво. И до там. Безинтересни рифове, познати преходи, изтъркани текстове, банални сола – скука.

Чуйте последните албуми на In Flames, Mastodon, Machine Head, Parkway Drive, Gojira, Trivium, Caliban, Stone Sour – все модерен метъл в различни вариации. Сега чуйте любимите класики на Metallica, Iron Maiden, Iced Earth, Helloween – записани със златни букви в историята на тежката музика. Avenged Sevenfold висват някъде по средата.

Относно песните в албума – официалният сингъл ‘Hail to the King’ не представя нищо ново и интересно, подобно на може би най-силната в албума – ‘Shepherd of Fire’. Не искам да взимам страна в спора за ‘This Means War’, но не мога да не отбележа, че е едно да се вдъхновиш от велика група, едно е да направиш кавър (каквото несъмнено A7X могат), друго е очевидно да пренаредиш ‘Sad But True’ – тотална липса на креативност. 

‘Requiem’ започва с хорово пеене на латински, една от най-дразнещите и клиширани идеи на хеви метъла (като човек, учил латински, подобни объркани стереотипи могат да ме накарат да спра албум по средата). По-нататък стигаме и до ‘Heretic’, която е може би единствената песен, която бих си пуснал отново, макар и все още да не осъзнавам защо.

Може би, ако бях слушал предишните албуми на Avenged Sevenfold, сега щях да съм доволен от развитието и самочувствието на бандата. Може би, ако ми се слуша хеви метъл и старите групи са ми втръснали, бих пуснал ‘Hail to the King’ отново. Може би, ако нямах алергия към етикета ‘rock star’, щях да съм по-щедър в оценката. Може би, ако не бях слушал абсолютно нищо, изязло през последните две десетилетия, щях да съм очарован. Може би, ако не беше цялата превъзбуда на фенове и критици, нямаше да тръгна с големи очаквания. Може би, ако още се биех с дракони и тролове, щях да съм ентусиазиран и да извадя старата брадва от гардероба. 

Но не, сега казвам само това – not today, A7X, not today.

ОЦЕНКА: 4/10

Препоръчителни песни:  Heretic   Shepherd of Fire   Hail to the King