Negative One [-1] - True Story..
Artist: Negative One [-1]
Album: True Story..
Year: 2013
Label: Self-Release
Country: Bulgaria
Genre: Pop Punk, Easycore, Alternatve Rock
FACEBOOK
АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ
Изоставих писането на три ревюта, за да подхвана това за дебюта на българската банда Negative One [-1], които определят себе си като смесица от поп пънк и ийзикор, което пък написано на кирилица изглежда нелепо. Може би и затова трябва да го пиша easycore, защото и песните в True Story.. са изцяло на английски.
Много хора не харесват, когато българските банди пеят на друг език, което не важи за мен. В този ред на мисли, аз очаквах, че албумът на четирите момчета (Тео Огнебореца, Георги Желибончето, Марто Лечителя и Йоцов Плюнката) ще ми хареса, особено след като чух предварително OMG и Lay On Me, но крайният резултат ме изненада повече от приятно и заради това, че са на английски.
Има нещо много очарователно в 11-те парчета от албума, макар отдавна да съм преминал тази тийн вълна от типа "Бащи на 16-годишни гимназистки, заключвайте вратите, защото Negative One пристигнаха във вашия град". Докато слушах цял ден True Story.., потърсих малко странично инфо, за да изградя представа за целия процес на измисляне, аранжиране и записване на песните, както и идеята за обложката. Обогатих представите си и знам, че нищо тук не е случайно.
То въобще не е лесно да издаваш пънк музика в България, защото в крайна сметка всичко опира до пръскане на пари, без кой знае каква възвръщаемост, ако изобщо има такава. Поради тази причина осъзнавам, че Negative One са вложили повече от необходимото, за да могат да се гордеят със своя албум.
True Story.. е силно повлиян от Blink-182 и още един тон други американски групи, на които момчетата искат да подражават от години, но докато аз го слушах, се сетих за позабравените (и вероятно вече несъществуващи) шведи - Adhesive. Подобно на тях Negative One залагат на обичайните за стила неща - мелодични китарни рифове, скоростни и агресивни барабани и силни вокални хармонии - нещо, за което аз следя внимателно.
Текстовете обхващат основно пубертетски проблеми и в това няма нищо лошо - не очаквам Negative One да пишат политически памфлети за сирийските бежанци. И въпреки че тази тематика изглежда несериозна, групата държи да се знае, че лириките са свързани с истинси истории и преживявания, дори когато става дума за трети лица - в OMG се пее за това какво е тийнейджърската бременност.
Въобще проблемите на растежа за широко застъпени в целия True Story.. (на моменти, разбира се, с голяма доза хумор) - Growing Up, Sick Of Everybody и Mistaken For A Good Girl, чието работно име беше Lay On Me. Баладичната интерлюдия Even If.. също е съвсем на място в албума, но безспорно най-впечатляващото е The Simple Things. Това парче със заряд на инструментал на Nirvana и с изцяло с женски вокали (на момиче на име Маги) внася голяма свежест в True Story... Също така - краят на ..We Never Talk Again много ми напомни на българските легенди Crowfish.
И сега малко негативизъм към Negative One. В няколко парчета бандата прави кратки паузи за скитове. Примерно в Mistaken For A Good Girl е съвсем на място, но в други като The Simple Things и A Song About A Girl ми се струват неуместни и според мен можеше да ги пропуснат.
True Story.. е прекрасно ново начало за тази банда, която на 3-ти ноември ще прави промоция на албума, заедно с Face-Off (и те ще правят промоция, но за тях в блога по-нататък), както и още две други имена в родната поп пънк/easycore цена - Screanshot и Flyswatter - повече инфо тук!
Pop punk is not dead, it's just a high school dropout.
ОЦЕНКА: 8/10
Препоръчителни песни: Growing Up, Sick Of Everybody Mistaken For A Girl (Lay On Me) OMG The Simple Things ..We Never Talk Again
Album: True Story..
Year: 2013
Label: Self-Release
Country: Bulgaria
Genre: Pop Punk, Easycore, Alternatve Rock
АВТОР: ИЛИЯН ИВАНОВ
Изоставих писането на три ревюта, за да подхвана това за дебюта на българската банда Negative One [-1], които определят себе си като смесица от поп пънк и ийзикор, което пък написано на кирилица изглежда нелепо. Може би и затова трябва да го пиша easycore, защото и песните в True Story.. са изцяло на английски.
Много хора не харесват, когато българските банди пеят на друг език, което не важи за мен. В този ред на мисли, аз очаквах, че албумът на четирите момчета (Тео Огнебореца, Георги Желибончето, Марто Лечителя и Йоцов Плюнката) ще ми хареса, особено след като чух предварително OMG и Lay On Me, но крайният резултат ме изненада повече от приятно и заради това, че са на английски.
Има нещо много очарователно в 11-те парчета от албума, макар отдавна да съм преминал тази тийн вълна от типа "Бащи на 16-годишни гимназистки, заключвайте вратите, защото Negative One пристигнаха във вашия град". Докато слушах цял ден True Story.., потърсих малко странично инфо, за да изградя представа за целия процес на измисляне, аранжиране и записване на песните, както и идеята за обложката. Обогатих представите си и знам, че нищо тук не е случайно.
То въобще не е лесно да издаваш пънк музика в България, защото в крайна сметка всичко опира до пръскане на пари, без кой знае каква възвръщаемост, ако изобщо има такава. Поради тази причина осъзнавам, че Negative One са вложили повече от необходимото, за да могат да се гордеят със своя албум.
True Story.. е силно повлиян от Blink-182 и още един тон други американски групи, на които момчетата искат да подражават от години, но докато аз го слушах, се сетих за позабравените (и вероятно вече несъществуващи) шведи - Adhesive. Подобно на тях Negative One залагат на обичайните за стила неща - мелодични китарни рифове, скоростни и агресивни барабани и силни вокални хармонии - нещо, за което аз следя внимателно.
Текстовете обхващат основно пубертетски проблеми и в това няма нищо лошо - не очаквам Negative One да пишат политически памфлети за сирийските бежанци. И въпреки че тази тематика изглежда несериозна, групата държи да се знае, че лириките са свързани с истинси истории и преживявания, дори когато става дума за трети лица - в OMG се пее за това какво е тийнейджърската бременност.
Въобще проблемите на растежа за широко застъпени в целия True Story.. (на моменти, разбира се, с голяма доза хумор) - Growing Up, Sick Of Everybody и Mistaken For A Good Girl, чието работно име беше Lay On Me. Баладичната интерлюдия Even If.. също е съвсем на място в албума, но безспорно най-впечатляващото е The Simple Things. Това парче със заряд на инструментал на Nirvana и с изцяло с женски вокали (на момиче на име Маги) внася голяма свежест в True Story... Също така - краят на ..We Never Talk Again много ми напомни на българските легенди Crowfish.
И сега малко негативизъм към Negative One. В няколко парчета бандата прави кратки паузи за скитове. Примерно в Mistaken For A Good Girl е съвсем на място, но в други като The Simple Things и A Song About A Girl ми се струват неуместни и според мен можеше да ги пропуснат.
True Story.. е прекрасно ново начало за тази банда, която на 3-ти ноември ще прави промоция на албума, заедно с Face-Off (и те ще правят промоция, но за тях в блога по-нататък), както и още две други имена в родната поп пънк/easycore цена - Screanshot и Flyswatter - повече инфо тук!
Pop punk is not dead, it's just a high school dropout.
ОЦЕНКА: 8/10
Препоръчителни песни: Growing Up, Sick Of Everybody Mistaken For A Girl (Lay On Me) OMG The Simple Things ..We Never Talk Again
Коментари
Публикуване на коментар