Rancid - ...Honor Is All We Know

Artist: Rancid
Album: ...Honor Is All We Know
Year: 2014
Label: Epitpah
Country: USA
Genre: Punk Rock, Rock'n'Roll, Ska, Alternative Rock
FACEBOOK 

Автор: Илиян Иванов

Скоро се чудех дали има друг пънк рок музикант освен Тим Армстронг, който да е участвал в две банди, реализирали албуми с милионни тиражи по света. Говоря зa Energy на Operation Ivy и ...And Out Come The Wolves на Rancid. Сигурно има, но ме мързи да се ровя. Според официални данни Energy е с над 500 000 продадени копия само в САЩ и над милион по света, а при ...And Out Come The Wolves цифрите са двойни.

След 2000-та година обаче Rancid го караха малко през просото. Indestructible (2003) е приятен албум, но абсолютно несравним с всичко на бандата от 90-те. Последвалият го Let The Dominoes Fall пък бе истинско разочарование и ми е трудно да си спомня повече от 5 песни от него. През тези времена Армстронг, а и останалите членове, се занимаваха и със странични проекти - къде успешни, къде не, а очакванията към ...Honor Is All We Know бяха, как да се изразя тактично, като към добре опаковано с панделка лайно.

Първото впечатление е, че бандата е записала само 14 песни за нормалното издание на албума. Казвам "само 14 песни", защото всеки фен на Rancid е наясно, че обикновено бандата записва поне 19-20 парчета. И в периода 1993-2000 формулата работеше великолепно. Всяка песен бе класика, защото всеки албум бе безупречен. В следващите 2 албума пълнежът бе доста, но сега този момент е избегнат почти напълно.

Първите 5 песни от албума са най-доброто от бандата от много години насам - Back Where I Belong преоткрива саунда на Let's Go! (1994), Raise Your Fist има всички шансове да стане концертен фаворит с повтарящия се рефрен (да, този от заглавието, duh), Collision Course мачка с най-надъханите вокали на Армстронг от години и със своите рокендрол сола, Evil Is My Friend е upbeat ска, каквато не сме чували поне от Life Won't Wait насам, а едноименната Honor Is All Know e просто най-яката песен от албума, с чудесно включване зад микрофона от басиста Мат Фрийман.

Последният иначе отново кара всички останали четириструнковци в пънк рока да му дишат прахта. Rancid надали щеше да е толкова отличаваща се група, ако не бе Фрийман, чиито бас линии отново са изведени на преден план в парчета като In The Streets и Now We're Through With You. В останалата си част ...Honor Is All We Know си остава все така пънк'енд'рол - има ги пиянското пеене на Ларс Фредериксен, както и типичното мрънкане на Армстронг плюс още едно ска/реге парче - Everybody Is Suffering, което ще се хареса на фенове на The Slackers и The Aggrolites.

Already Dead и финалната Grave Digger ми звучат като песни, които по-скоро трябвало е да попаднат в Rancid (2000), но определено са радват с по-твърдия китарен саунд. Скритият кандидат за личен мой фаворит от албума за след няколко седмици е Diabolical - на пръв поглед нищо изненадващо като композиция и структура, но притежава онзи чар, който те кара да си тананикаш припева.

...Honor Is All We Know ми върна вярата в Rancid. Сигурно ще се намерят мрънкалници, които да твърдят, че щом няма брейдауни с кардани и набиване на пауър акорди, значи не се вписва в настоящата пънк рок сцена. Лично на мен почва да ми писва от някои трендове и се радвам, че Rancid не са се съборазявали с тях. За групата е важна честта "Honor is among us, honor is all know". Респект, Тим!

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:   Raise Your Fist   Collision Course    Evil Is My Friend   Honor Is All We Know  Diabolical