Motionless In White - Reincarnate
Artist: Motionless
In White
Album: Reincarnate
Year: 2014
Label: Fearless
Country: United
States
Genre: Industrial Metal, Metalcore, Electronicore, Gothic Metal
Автор: Виктор
'Вичо' Балчиклиев
Reincarnate е третият студиен албум на
нелепо изглеждащата шайка от Пенсилвания, който се появява само две години след
изключително объркващия Infamous (2012). Казвам объркващ, защото докато го слушах
няколко пъти миналата година така и не разбрах кого слушам и какъв стил е това.
Дори да оставим външния вид на фронтмента Chris ‘Motionless’
Cerulli за по-късно, чисто музикално
влиянието на Marylin Manson беше прекалено очевидно. Като допълнение някои парчета напомняха на
късен Bleeding Through, някои откровено си бяха откопирали идеи на Fear
Factory, чуваше се SlipKnot, Rammstein, Cradle Of Filth. Общо взето Infamous
беше една мешавица от стилове, влияния и вдъхновения, които оставиха силно
смесени чувства.
В Reincarnate музиката е значително
по-изчистена и организирана, с по-ясна идея и посока и, макар да са доста далеч
от установяване на характерно звучене и име, бъдещето пред Motionless In White
изглежда много по-светло. Комбинацията е основно между Manson-тип индъстриъл и
модерен американски метълкор (което на моменти клони към набиращия сила
електроникор) с леки готик и алтърнатив метъл елементи.
Албумът започва изключително силно с
отварящия марш ‘Death March’ и дебютния сингъл ‘Reincarnate’. ‘Puppets 3 (The
Grand Finale)’ (по традиция във всеки албум има по една 'Puppets') е доста добро
попадение, което отново напомня на онези късни и за жалост разпаднали се
Bleeding Through и в което по
незнайна причина се появява и най-голямото недоразумение в музиката господин
Dani Filth.
Личният ми фаворит
‘Unstoppable’ e стабилен метълкор с достатъчно бързина и епичност, която
завършва с мощен брейкдаун, който сякаш се превръща в запазена марка за албума.
‘Break The Cycle’ кривва настрани от цялостното звучене в албума с изненадващо
залитане към Soilwork и характерна мелодия, която е доразвита в наелектризираната ‘Dark Passenger’. За
финал албумът затваря с препускащата
‘Carry The Torch’ и до тук с
позитивите, време е за малко критика.
Ако в Infamous очевидните прилики с различни
банди можеха да се обяснят с опит за бързо набиране на по-голяма и широка фен
база от една прохождаща банда, то в Reincarnate аналогията с Менсън започва на
намирисва на липса на всякаква оригиналност и тоталния отказ от установяване на
каквато и да е идентичност. И ако ‘Death March’ и ‘Everybody Sells
Cocaine’ не са достатъчно
доказателство, то какви са аргументите зад откровен грабеж като ‘Dead As
Fuck’.
Лично не мога да приема и външния вид на
бандата, особено на господин фронтмена. Ясно, че този имидж печели не малко
допълнително фена в едни определени среди, за които количеството грим е мерителят
за качество, а не музиката. Ако ще е такъв готик макиаж, то нека не е
огледало на Менсън. Наистина нищо лошо открито да заявиш кой е един от идолите
в живота ти, но все пак говорим за музикант, който все още е сравнително
активен, някак не работи.
Иначе посоката на развитие не е лоша.
Намалени са всевъзможните залитания и сред албума се прокрадват накои наистина
добри идеи. Наблегнато е на няколко основни стилови рамки, което придава онова
липсващо в Infamous усещане за
цялостност и организация, определено не липсва и талант и музикалност. Остава
само да се преодолее целия този Marilyn Manson Revival маскарад и Motionless In
White ще жънат много успехи.
ОЦЕНКА: 7.5/10
Препоръчителни песни:
Unstoppable Death March Puppets 3 (The Grand Finale) Reincarnate Break The Cycle
Коментари
Публикуване на коментар