Taylor Swift - 1989

Artist: Taylor Swift
Album: 1989
Year: 2014
Label: Big Machine
Country: USA
Genre: Pop, Synth Pop, Disco Pop, Indie Pop
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Всъщност първият изцяло поп албум на Тейлър Суифт изобщо не е толкова неочаквано драматичен завой, колкото бе описан по медиите, след като певицата анонсира издаването на 1989 със сингъла Shake It Off. Още с Red готината американка бе нагазила в други води, различни от безопасното кънтри и беше ясно, че е въпрос на време, тя да изкара нещо, което да бъде по-гигантско от Beyonce, Lana Del Rey и Rihanna взети заедно.

Повече ме притесняваше самият сингъл Shake It Off. Въпреки откровено хитрите лирики, в които Тейлър иронизира всички, които гледат на нея като оплаквачка на лошо завършили романтични връзки, парчето звучи твърде постно и основният мотив със саксофона е по-скоро изтъркано вече клише, отколкото спускане по вълната с използване на семпли от духови инструменти. Поставена в контекста на 1989 Shake It Off намира подходяща среда, но си остава вероятно единствената посредствена песен, защото всичко останало в албума е на най-високо ниво, що се отнася до композиране, аранжиране, изпълнение и продукция.

Откриващата Welcome To New York пренася слушателя в 80-те или по-специално през 1989 (годината на раждане на Тейлър). Силно повлияното от Pet Shop Boys синт-поп парче намира певицата в настроение за танцуване и забавления след важно житейско събитие като преместване в "Голяматя ябълка". Електронният саунд в 1989 продължава с Blank Space - романтично и игриво, а на припева се чуват заемки от It Wasn't Me на Shaggy.

Style изнeнадва с фънки китари и монотонен бас, типични за диско клуб от 80-те, а пък Out of the Woods носи усещането, че Тейлър е искала да вкара африкански джънгъл вайб с почти госпъл вокали на припева. По-нататък албумът върви по пътеката, според която, всяка песен е потенциален хит сингъл, като най-силно това се усеща във феноменалната Bad Blood. Формулата с минималистичен инструментал ала Hollaback Girl на Gwen Stefani или нещо от Pure Heroine на Lorde работи изцяло в полза на Тейлър. Нейните вокали, съчетани с текст за предателство от някого, когото много си обичал преди (май е Кейти Пери), отварят възможност да си припяваш до несвяст скандално добрия припев.

Във втората половина на 1989 са по-баладични и нежни песни, с които Тейлър показва, че все още има намерение да използва своя кънтри/инди потенциал - Wildest Dreams напомня на Lana Del Rey, This Love е призрачно обсебваща, а финалната от нормалното издание Clean е прочистващо искрена елегия за "обръщане на страницата" след раздяла. Малко по-нагоре в траклиста е I Know Places - парче с неравноделен бийт на куплетите с нещо като рапиране и най-силното вокално изпълнение на Тейлър на фона на минорни акорди на пиано.

1989 има и своите бонуси в делукс версията си - Wonderland, You Are In Love и New Romantics. Първото прилича леко на песен, която би била от каталога на Rihanna и за втори път след I Knew You Were Trouble Тейлър е заложила на дъбстеп в припева. You Are In Love е категорията лирични песни тип Wildest Dreams и инструменталът звучи толкова тъжно като в I'm On Fire на Bruce Springsteen. Танцувалното New Romantics пък спокойно можеше да бъде набутано някъде в първата половина на албума и щеше да е съвсем на място.

Тейлър Суифт няма да изчезне от музикалния хоризонт скоро. Вече не е интересно да се подценява нейния талант и да се говори само за бившите ѝ гаджета. Ако певицата ще продължава да черпи вдъхновение от края на връзките си, нямам нищо против и аз се превърна в нейна муза, особено ако резултатът ще бъде както сега - най-добрият поп албум на 2014 година.

ОЦЕНКА: 8/10

Препоръчителни песни:   Blank Space   Bad Blood    Wildest Dreams  I Know Places   Clean