At The Gates - At War With Reality
Artist: At The Gates
Album: At War With Reality
Year: 2014
Label: Century Media
Country: Sweden
Genre: Death Metal, Melodic Death Metal, Scandinavian Metal
FACEBOOK
Автор: Илиян Иванов
Нека Ви кажа как всички пишат ревютата си за новия албум на At The Gates. Първо винаги се почва от факта, че At War With Reality е първо издание на бандата от 19 години насам. После пишещият споделя въодушевлението си от споменатия факт, след което изразява, че е бил притеснен дали новият албум ще се доближава като качествата с обявения за класика Slaughter Of The Soul (1995). Последното важи особено, ако ревюиращият е съвременник на предишния албум или поне го е слушал през 90-те.
Неизбежно е след това да се изговори един-два абзаца за влиянието на At The Gates върху гьотеборската, шведската и като цял (мело)дет метъл сцената. Минаваме и през аналогията с Carcass, които през миналата година също направиха завръщане след гигантска пауза с умопомрачителния Surgical Steel. Всъщност този пример с At The Gates съм го правил по сходен начин, но с други групи - понякога не можеш да избягаш от тривиалността в писането и ръсиш клишетата и безполезна информация, след което почваш да засипваш с хвалби албума (или пък да го оплюваш).
Аз обаче никога не бях слушал At The Gates и мога да изпусна всички тия неща, освен може би сравнението с Carcass, понеже това е една от малкото дет метъл банди, които слушам (другите са Napalm Death и от време на време Obituary). Така съвсем спокойно мога да си оценявам At War With Reality просто като един от албумите, излезли през 2014 година.
Всъщност до преди месец дори не знаех, че At The Gates още съществуват, но когато имаш доста приятели във Facebook, които слушат метъл, нямаше как да не ми попадне в нюзфийда видеото Death And Labyrinth. And for fuck's sake... това е чудовищна песен, защото я харесах моментално - толкова зла и същевременно толкова величествена, особено на онзи бридж.
Не съм голям специалист по дет метъла, но на моменти At The Gates ми напомнят на хардкор банди като 25 Ta Life и Comin' Correct (които всъщност са си откровен метъл) - разстрелващо темпо от бързи барабани, зловещи и технични рифове и кръвожадни вокали, често последвани от мачкащи бавни груувове. Песени като The Circular Ruins, Upon Pillars of Dust и The Conspiracy Of The Blind са чудесен способ да накараш врата ти да те заболи от тръскане. Бруталността се сипе на парцали като сняг на Мальовица през почти всичките 44 минути и шведите свирят така, сякаш са касапи-човекоядци, които не познават пощада.
По-лиричните пасажи и тези с по-хеви метъл китарни рифове в песни като Heroes And Tombs, Order From Chaos, инструментала City Of Mirrors и финалната The Night Eternal рисуват щрихите на това "мело" пред дет в метъла на At The Gates, което прави така, че леещият се от колоните музикален апокалипсис да има добре написан сценарий. Единственото, което не казах, е, че At War With Reality е концептуален албум, ама така или иначе ще го прочетеш в другите ревюта.
Не мога да поставям оценка на това издание на фона на цялата диксография на бандата, но метълът през 2014 си има един от най-сериозните кандидати за албум на годината, а кой знае - може би след известно време и на десетилетието.
ОЦЕНКА: 9/10
Препоръчителни песни: Death And The Labyrinth The Circular Ruins Heroes And Tombs The Conspiracy Of The Blind Upon Pillars Of Dust
Album: At War With Reality
Year: 2014
Label: Century Media
Country: Sweden
Genre: Death Metal, Melodic Death Metal, Scandinavian Metal
Автор: Илиян Иванов
Нека Ви кажа как всички пишат ревютата си за новия албум на At The Gates. Първо винаги се почва от факта, че At War With Reality е първо издание на бандата от 19 години насам. После пишещият споделя въодушевлението си от споменатия факт, след което изразява, че е бил притеснен дали новият албум ще се доближава като качествата с обявения за класика Slaughter Of The Soul (1995). Последното важи особено, ако ревюиращият е съвременник на предишния албум или поне го е слушал през 90-те.
Неизбежно е след това да се изговори един-два абзаца за влиянието на At The Gates върху гьотеборската, шведската и като цял (мело)дет метъл сцената. Минаваме и през аналогията с Carcass, които през миналата година също направиха завръщане след гигантска пауза с умопомрачителния Surgical Steel. Всъщност този пример с At The Gates съм го правил по сходен начин, но с други групи - понякога не можеш да избягаш от тривиалността в писането и ръсиш клишетата и безполезна информация, след което почваш да засипваш с хвалби албума (или пък да го оплюваш).
Аз обаче никога не бях слушал At The Gates и мога да изпусна всички тия неща, освен може би сравнението с Carcass, понеже това е една от малкото дет метъл банди, които слушам (другите са Napalm Death и от време на време Obituary). Така съвсем спокойно мога да си оценявам At War With Reality просто като един от албумите, излезли през 2014 година.
Всъщност до преди месец дори не знаех, че At The Gates още съществуват, но когато имаш доста приятели във Facebook, които слушат метъл, нямаше как да не ми попадне в нюзфийда видеото Death And Labyrinth. And for fuck's sake... това е чудовищна песен, защото я харесах моментално - толкова зла и същевременно толкова величествена, особено на онзи бридж.
Не съм голям специалист по дет метъла, но на моменти At The Gates ми напомнят на хардкор банди като 25 Ta Life и Comin' Correct (които всъщност са си откровен метъл) - разстрелващо темпо от бързи барабани, зловещи и технични рифове и кръвожадни вокали, често последвани от мачкащи бавни груувове. Песени като The Circular Ruins, Upon Pillars of Dust и The Conspiracy Of The Blind са чудесен способ да накараш врата ти да те заболи от тръскане. Бруталността се сипе на парцали като сняг на Мальовица през почти всичките 44 минути и шведите свирят така, сякаш са касапи-човекоядци, които не познават пощада.
По-лиричните пасажи и тези с по-хеви метъл китарни рифове в песни като Heroes And Tombs, Order From Chaos, инструментала City Of Mirrors и финалната The Night Eternal рисуват щрихите на това "мело" пред дет в метъла на At The Gates, което прави така, че леещият се от колоните музикален апокалипсис да има добре написан сценарий. Единственото, което не казах, е, че At War With Reality е концептуален албум, ама така или иначе ще го прочетеш в другите ревюта.
Не мога да поставям оценка на това издание на фона на цялата диксография на бандата, но метълът през 2014 си има един от най-сериозните кандидати за албум на годината, а кой знае - може би след известно време и на десетилетието.
ОЦЕНКА: 9/10
Препоръчителни песни: Death And The Labyrinth The Circular Ruins Heroes And Tombs The Conspiracy Of The Blind Upon Pillars Of Dust
Коментари
Публикуване на коментар