Slipknot - .5: The Gray Chapter
Artist: Slipknot
Album: .5: The
Gray Chapter
Year: 2014
Label: Roadrunner
Country: United
States
Genre: SlipKnot,
Alternative Metal
Автор: Виктор
'Вичо' Балчиклиев
За много хора Slipknot е една от онези
специални групи. За едни това е групата, променила музикалните им вкусове и
разбирания. За по-крайните те са една от най-влиятелните 'метъл' групи за последните
десетилетия. По-умерените ще се примирят просто с твърдението, че бандата вече
е оставила трайно името си в музикалната история.
Поради тези причини новината за предстоящ
албум след шест годишна пауза предизвика огромно вълнение. Всичко стана някак
доста бързо и както SlipKnot тотално се бяха изгубили от музикалната сцена и през
последните години трябваше да
слушаме прогресивното затъпяване на Stone Sour и безкрайните излияния на Corey
Taylor, така за отрицателно време се появиха обещаващите сингли ‘The
Negative One’ и ‘The Devil In I’, за да се стигне и до него: .5: The Gray Chapter.
Винаги SlipKnot са били онази непоклатима група от 9 маскирани
идиота и, заедно с милионите си верни фенове, винаги са били символ на семейна
и музикална принадлежност и обединеност. През годините беше абсолютно немислимо
някой член да напусне или да се промени каквото и да било в техния стил, имидж, поведение и т.н.
Ето защо смъртта на Paul Grey през май 2010
постави бъдещето на SlipKnot под сериозен въпрос. Трагичното събитие дойде твърде скоро след
излизането на не достатъчно убедителния All Hope Is Gone (2008), което допълнително усложни ситуацията. Стигна се и до все още неизясненото
напускане/уволнение/недоволство на иначе брилянтния Joey Jordison, който
винаги е бил в ядрото на групата и е любимец на голяма част от феновете им.
Покрай целия хаос започнаха да се прокрадват
слухове за нов албум на SlipKnot. Първоначално посрещнати с недоверие и
скептицизъм, скоро социалните медии потвърдиха работата над нов албум и
привличането на двама нови музиканти. Тяхната идентичност беше част от цялата
мистерия, но премиерата на клипа към ‘The Devil In I’ потвърди, че
новият басист е Allessandro Venturella (Krokodil) и даде повод на феновете
да спрягат Jay Weinberg (Against Me!, ex-Madball) за нов барабанист.
Така след един особено труден период, SlipKnot успяха отново да изплуват
на музикалната сцена и то с един изключително силен в музикално и смислово
отношение албум. Заглавието подсказва за очакваната символика на албума – The Gray Chapter е емоционално прощаване, с което бандата успява да
изрази почит и скръб по начин, по който само SlipKnot могат да го направят, без
да губи и капка от динамиката на музиката си.
Петият студиен албум събира по малко от
всички предишни. Без да са изгубени по-мелодичните идети от Vol. 3: (The Subliminal Verses) (2004) и
по-втежнения звук от All Hope Is Gone (2008),
The Gray Chapter успява, до колкото е възможно след тези години, да
намигне и към онези легендарни Slipknot
(1998) и Iowa (2001) с цялата им
първичност, организиран хаос, заряд и безкомпромисност.
Естествено, че не всичи ще харесат този
албум и може би не малко фенове не са очаквали точно това след шест
годишна пауза. По лично мое мнение, обаче, това е един от най-сполучливите продукти,
излизали в последно време. От много време не бях намирал албум, който да те
грабне по такъв начин от първото слушане с цялото си избухване и психарщина.
Който и да е новият барабанист, смея да
твърдя, че се справя повече от блестящо със заменянето на музикант като
Джордисън и сработването с останалите членове. Песни като ‘Skeptic’, ‘Lech’,
‘Nomadic’ и ‘Custer’ носят
онова специфично SlipKnot звучене, с
което бандата ни спечели с първите албуми и само допълват поредицата от
смазващи песни покрай синглите от албума.
Какво повече...’XIX’ и ‘Sarcastrophe’
е епично начало, ’AOV’
(Approaching Original Violence, бел.ав.) е абсолютен шедьовър, ‘Killpop’ е свежо разнообразяване на
цялостното звучене, ‘If Rain Is What You Want’ е страхотен финал, ‘Override’ и ‘The
Burden’ за доста добри попълнения
в deluxe изданието. Мрачни текстове,
доволна доза ярост, психарска атмосфера, достатъчно поводи за избухване.
Макар да има и
слаби песни и моменти в албума, като композиция, завършеност и цялостна
продукция The Gray Chapter е може би най-доброто, с което SlipKnot
можеха да се завърнат след събитията в последните шест години. Албумът събира и
развива добрите страни на всичко, което сме слушали в предишните и макар да е
далеч от значимостта на първите два, все пак заема доста важно в дискографията
на една доказано силна банда.
ОЦЕНКА: 9.5/10
Препоръчителни песни:
AOV
The Devil In I Skeptic Killpop The Negative One Nomadic
Коментари
Публикуване на коментар