Alien Ant Farm - Always And Forever

Alien Ant Farm - Always And Forever

Executive Music, 2015

Genre: Alternative Rock, Pop Rock, Post-Grunge, Hard Rock, Pop Punk

Автор: Илиян Иванов 

FACEBOOK

Сега ще поговорим малко за явлението "банда-еднодневка". Или one hit wonder. Или направо да си го кажем - за Alien Ant Farm, които около 95% от хората първо ще ги асоциират с една-единствена песен, която пък дори не е тяхна.

През 2001 година калифорнийците, изненадващо дори за самите тях, успяват да превземат ефира на MTV с кавъра си на Smooth Criminal на Michael Jackson. Също като Pretty Fly (For A White Guy), My Generation и All The Small Things, това е рок, който е предназначен за масова консумация от аудиториите на почти всички стилове, които тогава присъстват в програмите на претендиращата тогава да бъде музикална телевизия медия.

Smooth Criminal пожъна страховит интернационален успех и позволи на Alien Ant Farm за малко да се чувстват като едно от най-популярните имена в рока в началото на XXI век. Албумът ANThology продаде милиони копия в цял свят, но както много често се случва, това се оказа началото на края на квартета от Ривърсайд.

Следващият албум Truant (2003) имаше страхотни песни като Glow, но не успя да доближи изобщо до популярността на предшественика си, а Up In The Attic (2006) се оказа грандиозен комерсиален провал. Причините за такъв рязък спад на популярността са винаги много. Лейбълите много често се опитват да "минат метър", като изобщо не си правят труда да рекламират новите албуми, разчитайки на старата им слава. От друга страна Alien Ant Farm е банда, която просто не се вписва в никакви течения и това може би я остави на сухо на брега.

Smooth Criminal и Movies - двата сингъла от Anthology повтарят формулата на радиофоничния калифорнийски поп пънк, но както в тях, така и в други песни, се усеща алтърнатив/ню метъл уклон и ехтящият години след смъртта на Кърт Кобейн досаден и безопасен пост-гръндж. Alien Ant Farm останаха неразбрани за мнозина, въпреки че имаха интересни идеи. За други хора вероятно причината бандата да потъва бавно в забвение е, че просто не е достатъчно добра.

Донякъде кариерата на Alien Ant Farm напомня на тази на The Presidents Of The United States Of America, които във втората половина на 90-те също изживяха своя безпрецедентен успех и след това тръгнаха по спиралата надолу. Но най-интересната допирна точка е финансирането на последните им албуми. "Президентите" стартираха в PledgeMusic през 2013 година кампания за събиране на пари от фенове за записи. Някъде по това време и Alien Ant Farm направиха същото, но явно кампанията им не е протекла добре и обещаният още през същата година Always And Forever, се появява чак сега.

През това време бандата изкара все пак две песни, които останаха отново незабелязани за по-широка аудитория, а онзи симпатяга с тънкия пищящ гласец - басистът Тай Замора  - напусна състава. Въпреки всички пречки, Дрейдън Мичъл (вокали), Тери Корсо (китара) и Майк Косгроув (барабани) успяват да завършат проекта заедно с новия басист Тим Пю.

AAF (абревиатурата е както за името на бандата, така и за този албум) просто няма шанс. Няма шанс да достигне до популярността на Anthology, но пък AAF е и триумф на каузата наречена "музика". Момчетата просто искат да записват песни независимо дали те ще бъде чути от 100 души или от 1 милион. Затова и всеки, който е дарил пари, е спомогнал за едно добро дело.

Самият албум има от (почти) от всичко, което сме чували от Alien Ant Farm. Някои по-твърди парчета като отварящата Yellow Pages и Godlike, някои откровени поп-рок-чета, сравними например с Maroon 5 - Homage, малко експерименти - дъбстеп в Let Em Know, гост рапър в Our Time, брасове в Sidelines и като цяло - ентусиазъм, на който му липсва обаче енергията.

Трябва да призная, че като видях в траклиста American Pie, силно се надявах това е да кавър, колкото и да е преекспонирано. Е, оказа се авторска песен и донякъде бях разочарован. Или по-скоро не бях впечатлен. Защото това е цялостното усещане от целия Always And Forever - макар и направен с много любов, той просто не впечатлява достатъчно през тези малко повече от 40 минути и трудно ще задържи вниманието ви за дълго.

6/10
Препоръчителни песни:  Yellow Pages     Let Em Know    Sidelines    Godlike