Faith No More - Sol Invictus

Artist: Faith No More
Album: Sol Invictus
Label: Ipecac Records, 2015
Genre: Alternative Rock, Alternative Metal, Experimental Rock, Heavy Metal
FACEBOOK

Автор: Илиян Иванов

Малко преди Великденските празници се разрових из колекцията ми от стари броеве на списание "Ритъм", което всъщност имаше сериозна заслуга и аз да почна да водя този блог. Самата колекция има огромна сантиментална стойност за мен, тъй като благодарение на тези книжни издания, през годините открих за себе си много групи.

В един от броевете от 2000 година ми попадна една кратка статия тип новина за Майк Бордин, който по това време се подвизаваше като концертен заместник на Дейвид Силвериа в Korn. Барабанистът бе запитан за евентуален риюниън на Faith No More и неговият отговор бе добър опит за игра на думи - "Faith No More? Никога повече!".

Както знаем обаче - никога не казвай никога. Събиранията на великите рок банди рано или късно се случват и Faith No More не се оказаха изключение от правилото. Колкото и чепати характери да са били Майк Патън, Роди Ботъм, Били Гулд и Майк Бордин, явно идеята да възкресят този музикален тиранозавър е дошла - 1) или след като изгладили противоречията помежду си; 2) или след като са решили, че ще изкарват повече пари; 3) или комбинация от двете.

От най-популярния лайн-ъп на групата липсва само китаристът Джим Мартин и неговото място отново е заето от Джон Хъдзън, който свири в излезлия през 1997 година и носещ доста красноречивото име Album Of The Year. Faith No More обаче никога не е била силно китарно-ориентирана група или по-скоро никога китарите не са били най-водещата част от музиката им, както например е в Metallica. Заслугата затова, наред с вокалната лудост на Патън, е именно на останалите трима - клавириста Ботъм, барабаниста Бордин и басиста Гулд. Липсата на изпъкващ инструмент позволява по-широк набор от звукови експерименти, а изтърканото понятие "алтърнатив" да приляга толкова на Faith No More като естествено изначало, а не като изкуствено присадена категория.

Сега към Sol Invictus (от латински "Непокорено слънце" и всъщност е римски бог на Слънцето). Няма спор, че очакванията към бандата бяха завишени, особено след толкова години. През цялото това време феновете на Патън имаха възможност да се насладят на безбройните му музикални превъплъщения от другите му проекти. Всъщност тези фенове са по-скоро фанатици и биха изпаднали в екстаз, ако Майк запише цял албум само с пръдни, което е ненормално.

Разбира се, Патън сам си го е заслужил този статут в музикалните среди - той може да прави, каквото си поиска. По всичко изглежда, че и в Sol Invictus неговото его е надделяло над тези на останалите. Албумът е 1/3 Faith No More и 2/3 Патън, което не е непременно нещо лошо, но по-скоро е неочаквано.

Ако някой се е надявал на фънк/рап-рок неща тип Epic от The Real Thing или повече по-злостни пънк/метъл излияния като Diggin The Grave от King For A Day, Fool For A Lifetime, вероятно ще остане разочарован. Едноименната откриваща песен започва със стелеща се сатанинска дуум атмосфера и остава впечатлението, че не се разгръща докрай. Ок, песен тип интро - няма проблем. Сред останалите 9 песни обаче може да открием още поне 2-3 примера как витае това усещане за недовършеност на композициите - особено в сингъла Motherfucker.

Когато нещата стават по-груби и Faith No More включват турбото, ситуацията става изключително еклектична. Едва ли Cone of Shame е най-тежкото парче, което ще слушате някога, но саундът е адски смазващ. Представете си как стоите между две стени, които бавно се движат една към друга - толкова е брутално.Трудно ми е да предвидя дали някоя песен може да стане радио хит, но финалната From The Dead (между другото носи пиянското ухание на Take This Bottle) е възможно най-мелодичната и смилаема в целия албум.

Sol Invictus не е лесен за харесване. И всъщност това е добра новина. Майната им на лесните за харесване албуми. Faith No More са изпълнили целта си - да си останат "алтърнатив" до последно, без да се съобразяват нито с модните течения, нито пък дори със завета на собственото си творчество. Не е важно и дали идеите на Патън са надделели над тези на другите в групата, защото Sol Invictus ще се превърне в един от най-дискутираните рок албуми на 2015 година и със сигурност ще бъде едновременно възхвалян до небесата и отричан с неподправен хейт.
7,5/10
Препоръчителни песни:  Superhero    Sunny Side Up    Cone Of Shame    Rise Of The Fall    From The Dead