Refused - Freedom
Album: Freedom
Label: Epitaph, 2015
Genre: Post-Hardcore, Hardcore Punk, Alternative Rock, Progressive Rock, Art Rock, Experimental Rock
Илиян Иванов
"Nothing has changed. Nothing" крещи Денис Люкзен (боже, дали така се произнася тая проклета шведска фамилия Lyxzén) в рефрена от откриващата песен и пилотен сингъл Elektra. Вероятно фронтменът на Refused визира социално-политическия климат в този побъркан свят, който човечеството води към гибел, но някак ми се струва, че това се отнася и за самата банда, която цели 17 години след своя магнум опус The Shape Of Punk To Come все още е запазила своите етос, магнетизъм и експериментиране отвъд границите на музикалните стилове.
Докато слушах албума в последните дни, прочетох доста англоезични ревюта за Freedom. Както и очаквах, оценките варираха в голяма амплитуда от гигантски хвалебствия до заключения от тип "Refused се опитват на унищожат завета си". Това, естествено, не ме изненада, както не ме изненада и това, че почти всяка рецензия започва с душевна чекия за The Shape Of Punk To Come, малко анализ на периода, в който бандата не съществува и неизбежни сравнения между настоящия албум и споменатата вече класика.
Всъщност няма спор, че The Shape Of Punk To Come е фундаментален запис в историята на рок музиката - един от най-влиятелните от 90-те и един от най-иновативните изобщо. Цялата история ми напомни и за една друго епохално завръщане на шведска банда - At The Gates, чийто At War With Reality също имах щастието да ревюирам. Но годината е 2015 година и е време "да влезе формата на пънка" именно от 2015 година. А тя според Refused е завладяващият Freedom, който е един от най-сериозните кандидати за албум на годината, когато през декември го ударим на равносметки.
Както споменах, Elektra открива албума и го прави във вихрено темпо с прекрасни прог рифове, насечено темпо, необуздана енергия, паузи за нагнетяване на напрежение като в една от най-великите песни изобщо New Noise (от The Shape Of Punk Tom Come) и... парчето е продуцирано от Shellback, който пише песни за One Direction, Maroon 5, Ariana Grande, Pink и отговорен за една купчина мега хитове от последните два албума на Taylor Swift - Red и 1989. Рискът, Refused да заложат на един от поп гурутата в момента, си е струвал. Elektra и другата песен, продуцирана от Shellback - 366, са сблъсък на различни философии - енергията на мачкащия хардкор пънка срещу кристално изчистения поп звук и резултатът е мачкащата лавина от агресия.
Да натискат стиловите граници е типично за Refused. Бандата използва всевъзможни похвати да организира своя звуков хаос и сред останалите 8 парчета има достатъчно примери за това. Old Friends/New War залага на комбинация от акустични китари и електроника, а припевът напомня за 80-тарски дарк уейв. Françafrique включва детски хор, който пее "Exterminate the brutes, kill, kill, kill", а колкото повече песента се разгръща, толкова по-абсурдно заразителна става. War On The Palaces в основата си е нахъсан пънкарски рокендрол, а включването на брасове ми навя асоциации с една позабравена от мен банда - Rocket From The Crypt. Servants Of Death пък е фънки и танцувална по извратения начин, по който го правят да речем Nine Inch Nails.
Разбира се, този експериментален арт хардкор на Refused все още се крепи най-вече на яростта и това личи в парчета като Dawkins Christ, Destroy The Man и Thought Is Blood. Може би имената на заглавията подсказват и какви са темите в лириките на Люкзен - саркастична мизантропия и опълчение срещу социалните и особено религиозните догми. В разлятия, мрачен, потискащ и същевременно натискащ като валяк финал Useless Europeans се усеща гигантската сила на Refused да се нищят деликатни проблеми с най-голямата прямота на света. Самата песен е доста епична и напомня много на Faith No More. А може би няма нищо случайно и във факта, че двете банди споделят концертни дати през тази година.
От начало до край Freedom е монументален албум, независимо дали ще прочетете на други места съсипващи критики за него. Refused aren't fucking dead, както се казва в популярната игра на думи, Refused are fucking ass kicking. Във Freedom няма видими пукнатини и това го прави почти перфектен албум. Да, ясно е, че няма да бъде обявен никога за по-велик от The Shape Of Punk To Come, ама какво от това, защото слага в малкия си джоб цялата позьорска пост-хардкор сцена. Но стига повече писане, с две думи - велик албум.
9/10
Препоръчителни песни: Elektra Dawkins Christ Françafrique Servants Of Death Useless Europeans
Може би ще искате да прочете още и за:
Коментари
Публикуване на коментар