Coal Chamber - Rivals
Album: Rivals
Label: Napalm
Genre: Nu Metal, Alternative Metal
Виктор Балчиклиев
Изминаха почти четири месеца от последното ми ревю (онова за Cancer Bats, да), адски много време, ако следиш хиляди групи от десетки жанрове. Избрах триумфалното ми завръщане да е за последния албум на Coal Chamber - Rivals, който излезе през май.
За тези от вас, които едно време са следили или израстнали с популярната ню метъл (суб)култура, Coal Chamber не е случайно име, а едни от бандите, които към края на 90-те превърнаха един съмнителен жанр в мащабно движение, родило не едни легенди и донесло оргомни приходи на продуценти и лейбъли. Дискографията им обаче е доста скромна - три студийни албума (последният Dark Days е от 2002), след което Coal Chamber престават да съществуват.
След 13 дълги години и кардинална смяна на масовите музикални интереси и течения, Coal Chamber обаче се завръщат, при това в почти оригинален състав - нещо, което се смяташе за немислимо след митичните скандали, рехабилитации, изпочупени инструменти и прочие, довели до разпадането на бандата преди повече от десетилетие. Зад Rivals отново стоят имената на Dez Fafara (вокали), Miguel Rascon (китара), Nadja Peulen (бас - трябва да се примирим, че Райна отдавна не е опция) и Mike Cox (барабани), отговорни за споменатия Dark Days.
Реално оригиналният състав и дългото отсъствие са единствените значими черти на албум, който лесно щеше да бъде пренебрегнат, ако не носеше марката Coal Chamber. Ню метълът отдавна не е актуален и макар да не е умрял жанр, единственото, което още го крепи са епизодичните албуми на стари легендарни любимци. През 2014 покрай завръщането на Хед в Korn и предстоящите албуми на Linkin Park и Limp Bizkit (който впрочем още не е излязал) се говореше за някакъв Nu Metal Revival, който за мен е чиста проба носталгия, традиция и лоялност към банди, с които съм/сме/си/са израстнали.
Пуснах албума с интерес какво точно е сътворил Dez Fafara - след дълги години отдаденост към стабилните DevilDriver ми беше любопитно как точно ще успее да се върне към началото, когато музиката беше значително по-лека и лесно смилаема (нещо, с което Max Cavalera не може да се оправи покрай Cavalera Conspiracy и Soulfly, например). И с изненада мога да кажа, че Rivals е почти на 100% Coal Chamber с изключително минимално стилово влияние от DevilDriver (а и на всички странични банди на останалите членове). Като махнем отделни по-тежки моменти (може би 'Another Nail In The Coffin'?) и преобладаващото крещене на Дез, Rivals е точно това, което бихте очаквали от нов албум на Coal Chamber през 2015 - определено позитив.
Като цяло албумът е енергичен, свеж и изпълнен със суров заряд, носещ онази характерна мрачна готик атмосфера от началото на бандата (чуй песента 'Rivals'). Повечето композиции и аранжимент, заедно с емблематичните провлачени китари и насечени барабани напомнят достатъчно на предишните им албуми, без да губят усещането завършен продукт от 2015, а не 2010. Мисля, че ако преди сте били фенове на Coal Chamber, то Rivals би трябвало да ви хареса и дори ентусиазира.
Факт е, че албумът е еднообразен и омръзва бързо. Песните се сливат и звучат еднакво, но това винаги е бил потенциален риск на жанра, а и негативна черта на дискографията на Coal Chamber. За няколко слушания и носталгично връщане към миналото обаче е идеален и бих казал, че преизпълва целите си. Ясно е, че Coal Chamber няма да започнат да издават албуми отново и може би по-добре. Епизодичната поява на албуми като Rivals обаче е сполучливо и безвредно намигване към времето на по-суровия и първичен гаражен ню метъл.
7,5/10
Препоръчителни песни: Another Nail In The Coffin Rivals I.O.U. Nothing Light In The Shadows Wait
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
(или как изглеждаше ню метълът в началото на 2014 и докъде го докара днес)
Коментари
Публикуване на коментар