Anti-Flag - American Spring
Album: American Spring
Label: Spinefarm, 2015
Genre: Pop Punk, Punk Rock, Alternative Rock
Илиян Иванов
Когато преди повече от 3 години реших да си направя блог за музикални ревюта, се чувствах малко като Лео Меси пред вратата на Челси - объркан, безпомощен, без ясна идея какво точно искам да направя в първата си публикация или с две думи - пълен аматьор. Разбира се, това е в кръга на шегата, но трябваше да напиша поне 10-ина рецензии, за да мога да изградя някакъв стил на писане и да уцеля дължината на текстовете - да бъде интересно, занимателно и подробно за четене, но и да не бъде прекалено дълго. Казвам всичко това, защото първото ми ревю беше за тогавашния "пролетен" албум на Anti-Flag - The General Strike (2012). Честно казано, сега дори не смея да го прочета цялото, но ако някой иска да го направи, може да кликне ТУК.
Както и тогава, сега също подходих с недоверие към бандата от Питсбърг, която иначе ми е много любима. Дори след първите 3-4 слушания, бях готов да закова някаква оценка не по-висока от 6-ца. За моя лична изненада обаче, American Spring се оказа един от най-добрите албуми от началото на годината и един от най-хубавите в дискографията на Anti-Flag изобщо. Казвам хубав, защото искам да започна от самата обложка, която безспорно се натрапва приятно с пъстрота, позитивно послание и идейност. Бандата дори даде опция всеки фен сам да персонализира своя обложка посредством апликация, а моята снимка в Instagram бе харесана дори от басиста на бандата Chris #2.
Brandenburg Gate е с участието на Тим Армстронг от Rancid, чието участие се откроява. Тази мелодична, романтична и лирично трагична история наистина напомня за Rancid, но и за The Clash - нещо средно между Olimpia, WA и Death Or Glory, a видеото (после виж долу) е тематично свързано с обложката. Другият гостенин в албума също е стар приятел на Anti-Flag - Том Морело. Той свири в Without End, но не очаквайте от неговата китара нещо ала Rage Against The Machine или Audioslave. Освен явната прилика с Rancid в Brandenburg Gate, Anti-Flag са почерпили влияние и от други свои съвременници.
Sky Is Falling е една от най-въздействащите песни на бандата изобщо, вдъхновена от конкретна история, свързана с използването на дроновете за военни цели и може да ви навее асоциации с канадците Billy Talent. В Low Expectations вокалите на Джъстин звучат почти като тези на Мат Скиба и песента наистина напомня на Alkaline Trio, а All Of The Poison, All Of The Pain е много интересно парче - гаражно и създава впечатление за британски олдскуул пънк.
Като цяло обаче American Spring чисто идеологически си е 100% Anti-Flag, макар и както казах вече в среднотемпов поп пънк вариант. Едва ли някой ще бъде изненадан, че реално всяка песен си е отделна кауза и бандата изразява гласно своята позиция по редица важни теми. Заглавието на Set Yourself On Fire говори красноречиво за посланието си - самозапалването като форма на бунт срещу политическата арогантност - нещо, което бе много актуална черна хроника и в България по време на протестите срещу кабинета #КОЙ.
American Spring се оказа много приятна изненада, a аз бих го сравнил с War Psalms на Morning Glory. Това може би е най-добрият албум на Anti-Flag от Underground Network насам или на едно ниво с комерсиалния пик от 2003 година - The Terror State. American Spring е едновременно юмрук във въздуха, но държи в себе си си и цвете и бяло знаме за примирие. Защото в бунта има много красота, но понякога тя трябва да бъде отвоювана, по възможност без насилие.
8,5/10
Препоръчителни песни: Fabled World Brandenburg Gate Sky Is Falling Set Yourself On Fire Low Expectations
Други подобни ревюта, които може да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар