Lana Del Rey - Honeymoon
Album: Honeymoon
Label: Interscope/Universal
Genre: Indie Pop, Dream Pop, Baroque Pop, Alternative Pop, Sadcore
Илиян Иванов
Lana Del Rey не се нуждае от представяне, защото тя е една от най-популярните певици на настоящето десетилетие, въпреки че не очаквам някога тя да повтори гигантския си комерсиален успех от албума Born To Die (2012). Критиката обаче не бе чак толкова въодушевена от нея тогава - реакциите бяха миксирани. С Ultraviolence (2014) Лана успя да промени това - ревютата бяха далеч по-позитивни, но продажбите бяха по-скромни. Тези два албума плюс другите музикално-филмови проекти извоюваха на певицата култов статус и тя бързо-бързо реши да се пусне по течението с още един албум.
Насилието и мизерията струяха от заглавията на Born To Die и Ultraviolence. Затова и името на актуалния албум Honeymoon (Меден месец) изглежда на пръв поглед като контрапункт на тях (но всъщност не е). Друга интересна разлика е дължината. Нормалното издание на Honeymoon е малко над 65 минути, за разлика от доста по-кратките Born To Die (49:28) и Ultraviolence (51:24). Тук идва и първият ми проблем с Лана - тези 14 песни тук за час и пет минути спокойно можеха да бъдат редуцирани до около 50 (+2-3) минути.
Наясно съм, че музиката на певицата винаги търси кинематичния, въвеждащ подход, толкова популярен в холивудските филми от първата половина на XX век. Но повечето парчета можеха да бъдат скъсени в инструменталните си интерлюдии и прелюдии, без това да окаже влияние върху качеството им. Също така някои припеви са ненужно дълги - например този в God knows I tried в едноименната песен накрая ми се струва прекалено протяжен.
След приятно дращещото ушите интро на откриващата Honeymoon, Лана стоварва с познатия си измъчен глас "We both know it's unfasionable to love me", което разкрива измамата със заглавията на албумите - няма никакъв меден месец, темите отново са трагедията, болката, насилието и мъчението, които се пораждат в несполучливите връзки с лошите мъже.
Lana Del Rey обаче може да бъде доста похотлива в сладострастната Music To Watch Boys To или демонстрира привиден непукизъм в носещия дъх на канабис трап хит High By The Beach - "You could be a bad motherfucker/ But that don't make you a man/ Now you're just another one of my problems/Because you got out of hand". Певицата заедно с нейния колаборатор в албума Рик Ноуелс (ко-автор и продуцент на песните) излизат на няколко пъти от рамките на бароковия/дрийм/инди поп освен със споменатия електронен стил и с малко джаз, блус, хип-хоп и фламенко заемки. Freak, Art Deco, Religion, The Blackest Day показват лица на Lana Del Rey както по отношение на вокалния ѝ диапазон, така и по отношение на инструменталната динамика, защото макар музиката ѝ да е лежерна като цяло, има по-бързи и по-бавни песни.
Както споменах, дължините на някои от песните е неоправдано големи. Но иначе самите песни са композирани и изпълнени по перфектен начин. Гласът на Lana Del Rey е специфичен и ако не харесвате нейната измъчена бленда, няма как да смятате музиката ѝ за красива. Това е въпрос на вкус, предполагам. И на настроение. За тези, които следят певицата отблизо, Honeymoon не е нова фаза в кариерата ѝ, а по-скоро успешен край на една глава, започнала с Born To Die и Paradise EP и преминала през Ultraviolence и филма Tropico.
7,5/10
Препоръчителни песни: Music To Watch Boys To High By The Beach Freak Art Deco Religion
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар