Trivium - Silence In The Snow
Album: Silence In The Snow
Label: Roadrunner Records
Genre: Heavy Metal
FACEBOOK
Виктор Балчиклиев
Label: Roadrunner Records
Genre: Heavy Metal
Виктор Балчиклиев
Trivium са от няколко групи, които предизвикват абсолютен фурор, когато издават нов албум. През годините бандата се превърна в синоним на качествен метъл и изкараха не един албум със статут "release на годината". За всяко нещо обаче има първи път и новият им албум е откровено разочарование. За съжаление кралете се детронираха сами и кралството е объркано.
Отлагах и отлагах ревюто с надежда албумът да ме грабне или да открия някаква скрита концепция, но уви, Silence In The Snow не ми харесва точно толкова, колкото не ми хареса и от първо слушане. Изслушах всички албуми на Trivium един по един и си спомних за всички онези пъти, когато съм си пускал новите им издания за пръв път - нищо подобно.
Предните два Vengeance Falls (2013) и In Waves (2011) определено не бяха на нивото на Ascendancy (2005), The Crusade (2006) и Shogun (2008), но си следваха ясно начертан път, със страшен заряд и оригиналност, които ги изстреляха на върха. Silence In The Snow е тромав, скучен, монотонен и откровено банален.
За никой не би трябвало да е изненада, че Trivium окончателно кривнаха към хеви метъл. Бандата винаги е била основно хеви, но представен в една бърза и енергична модерна форма, със заемки от метълкор и траш, което правеше музиката им богата и непредсказуема. Мат Хефи се превърна във фронтмен-мечта за всяка една група, с гениални идеи, брилянтна техника и феноменален глас.
Новият албум обаче тотално заличава всички негови качества. Да, гласът му още е титаничен както винаги, но липсата на сурово крещене премахва дълбочината на песните им и остава единствено повърхностен хеви метъл. По никакъв начин не свири по-зле - и той, и останалите музиканти са страшни професионалисти и откъм техника, запис и звук албумът е перфектен. Композициите и аранжиментът обаче са скучни и с нищо не загатват за онова разнообразие на Trivium, с което ни отнасяха в предните албуми.
Silence In The Snow започва с интро, в което се развива основния мотив от едноименния и доста слаб официален сингъл 'Silence In The Snow'. Разочароващото начало продължава с поредица от клиширани хеви метъл химни, които ме карат да изкарам меча от камъка и да подгоня отново драгони из гори и планини. На много места обвиняват албумът, че е изгубил от тежестта на бандата, но не мисля че тежестта е основният проблем. Липсата на оригиналност и съвременен поглед прави музиката им повърхностна и масова.
За щастие, някъде към среда се появява Until The World Goes Cold, която поставя началото на серия от сполучливи песни, които без да са на очакваното от Trivium ниво, поне биха влезли като пълнеж в предните албуми. Музиката леко се разнообразява, мелодиите стават по-интересни и тук-таме натежаващи рифове ('Rise Above The Tides' например) напомнят на златните дни на Хефи и компания.
'The Thing That's Killing Me' леко вдига темпото, 'Breathe In The Flames' добавя емоционалност и дълбочина, 'Cease All Your Fire' освежава албума с наченки на по-модерен подход. Благодарение на този финал Silence In The Snow оставя смесени чувства и може да мине и за "добър" албум, но летвата, която Trivium вдигаха през годините е прекалено висока и няма място за компромиси.
Реално погледнато, Trivium вече са постигнали всичко, което може да желае една модерна метъл група. С шест страхотни албума зад гърба си, стотици концерти, турнета и фестивали, с огромната фен база в целия свят, бандата съвсем спокойно достигна статут, позволяващ им да експериментират и да правят каквото си искат. Искрено се надявам обаче Silence In The Snow да остане като грешна, но и лесно поправима стъпка по пътя към величието, а не непреодолима спънка, пращаща ги право надолу.
Отлагах и отлагах ревюто с надежда албумът да ме грабне или да открия някаква скрита концепция, но уви, Silence In The Snow не ми харесва точно толкова, колкото не ми хареса и от първо слушане. Изслушах всички албуми на Trivium един по един и си спомних за всички онези пъти, когато съм си пускал новите им издания за пръв път - нищо подобно.
Предните два Vengeance Falls (2013) и In Waves (2011) определено не бяха на нивото на Ascendancy (2005), The Crusade (2006) и Shogun (2008), но си следваха ясно начертан път, със страшен заряд и оригиналност, които ги изстреляха на върха. Silence In The Snow е тромав, скучен, монотонен и откровено банален.
За никой не би трябвало да е изненада, че Trivium окончателно кривнаха към хеви метъл. Бандата винаги е била основно хеви, но представен в една бърза и енергична модерна форма, със заемки от метълкор и траш, което правеше музиката им богата и непредсказуема. Мат Хефи се превърна във фронтмен-мечта за всяка една група, с гениални идеи, брилянтна техника и феноменален глас.
Новият албум обаче тотално заличава всички негови качества. Да, гласът му още е титаничен както винаги, но липсата на сурово крещене премахва дълбочината на песните им и остава единствено повърхностен хеви метъл. По никакъв начин не свири по-зле - и той, и останалите музиканти са страшни професионалисти и откъм техника, запис и звук албумът е перфектен. Композициите и аранжиментът обаче са скучни и с нищо не загатват за онова разнообразие на Trivium, с което ни отнасяха в предните албуми.
Silence In The Snow започва с интро, в което се развива основния мотив от едноименния и доста слаб официален сингъл 'Silence In The Snow'. Разочароващото начало продължава с поредица от клиширани хеви метъл химни, които ме карат да изкарам меча от камъка и да подгоня отново драгони из гори и планини. На много места обвиняват албумът, че е изгубил от тежестта на бандата, но не мисля че тежестта е основният проблем. Липсата на оригиналност и съвременен поглед прави музиката им повърхностна и масова.
За щастие, някъде към среда се появява Until The World Goes Cold, която поставя началото на серия от сполучливи песни, които без да са на очакваното от Trivium ниво, поне биха влезли като пълнеж в предните албуми. Музиката леко се разнообразява, мелодиите стават по-интересни и тук-таме натежаващи рифове ('Rise Above The Tides' например) напомнят на златните дни на Хефи и компания.
'The Thing That's Killing Me' леко вдига темпото, 'Breathe In The Flames' добавя емоционалност и дълбочина, 'Cease All Your Fire' освежава албума с наченки на по-модерен подход. Благодарение на този финал Silence In The Snow оставя смесени чувства и може да мине и за "добър" албум, но летвата, която Trivium вдигаха през годините е прекалено висока и няма място за компромиси.
Реално погледнато, Trivium вече са постигнали всичко, което може да желае една модерна метъл група. С шест страхотни албума зад гърба си, стотици концерти, турнета и фестивали, с огромната фен база в целия свят, бандата съвсем спокойно достигна статут, позволяващ им да експериментират и да правят каквото си искат. Искрено се надявам обаче Silence In The Snow да остане като грешна, но и лесно поправима стъпка по пътя към величието, а не непреодолима спънка, пращаща ги право надолу.
7/10
Препоръчителни песни: Until The World Goes Cold Rise Above The Tides Silence In The Snow
Препоръчителни песни: Until The World Goes Cold Rise Above The Tides Silence In The Snow
- Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар