Meg Myers - Sorry

Artist: Meg Myers
Album: Sorry
Label: Atlantic Records, 2015
Genre: Alternative Rock, Indie Pop, Post-Grunge, Electronic Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Казват, че есента е красива. Особено, когато листата на дърветата се обагрят в жълто, червено и кафяво и постепенно падат от клоните. Fuck this shit, есента не е красива, а досадна, защото е хладно, духа вятър, вали и прочее. Но знаете ли кое е красиво - Мег Майърс и нейната музика. Дебютният ѝ албум Sorry е перфектният саундтрак за този депресарски сезон от годината, защото носи тъгата на предвестник за край на лятото.

Една от причините да напиша това ревю сега е, че рожденият ден на Мег е на 6 октомври, което по стечение на обстоятелствата съвпада с деня, в който кацам на американска земя - просто любопитна случайност. Другата, по-съществена причина, е, че нямах търпение да кажа, колко всъщност як е този албум и колко горещо го препоръчвам. Но всичко по реда си. Първо, ще си кажете: Who the fuck is Meg Myers? Родена в Меката на кънтрито Тенеси, Нешвил в религиозно семейство на последователи на Йехова, тя се мести с някакво гадже (нека го наречем some guy) в Калифорния (че къде другаде?) да преследва музикална кариера, макар че по подобие на Christina Perri (ако не я знаете, не е мой проблем), първо бачка като сервитьорка.

Въпросната романтична история между Мег и some guy приключва скоропостижно, но пък ѝ потръгва с песните, тъй като е забелязана от местен продуцент и хоп - подписва договор с лейбъл. След един куп сингли и две доста приятни EP-та, брюнетката издава цял албум, който спокойно може да наречем един от най-добрите дамски рок дебюти за последните 10 години, примерно.

Не знам дали е сексистко, ако кажа, че Мег всъщност е доста красива и със сигурност това ѝ носи допълнителни точки популярност. За оценката на албума тук обаче се абстрахирам изцяло от визията, защото съдържанието на Sorry си е златна находка - то е продукт на влиянията на различни музикални епохи, както от 90-те, така и на модерните музикални течения.

Откриващата Motel е перфектната спойка между инди, поп-рок и електроника, а модулацията (смяната на тоналността) на последния припев е неочаквана, размазваща и направо епична. Двата хита Sorry и Desire (със супер яко китарно соло), залагат на по-индъстриъл, почти Nine Inch Nails-ко рок звучене, а гласовият диапазон на Мег напомня на пеенето на Аланис Морисет и Фиона Епъл. Desire безспорно е и парчето с най-мръснишко лирическо съдържание - "Baby, I wanna fuck you/ I wanna feel you in my bones", а по-нататък припевът преминава в "How do you want me?". За да е ясно на всички - в тези думи няма нищо "курвенско", а напротив - Майърс е просто болезнено откровена относно нормални човешки желания. Представете си го като скритата сексуална фантазия с любимия ви музикант и ще разберете какво искам да кажа.

A Bolt From The Blue е леко ню уейвърско и приятно танцувално, докато I Really Want You To Hate Me си е чист пост-гръндж, не само инструментално, но и лирически - нещо, като Къртни Лав и Hole, само с разликата, че нашата героиня може да пее. Lemon Eyes и Make A Shadow също се носят по 90-тарската алтърнатив рок вълна, баладите Parade и The Morning After звучат доста лично и вървят перфектно с чаша вино, а Feather слага фин, нежен и емоционален финал.

Мег Майърс я чака бляскаво бъдеще, ако успее да надгради над този впечатляващ дебют. Тя е не само сериозно даровита като главови данни певица, но и талантлива авторка на песни, а снимките от концерти по бас китара, само могат да подлудят музикантската аудитория. Изобщо Мег Майърс - визуално и гласово, е нещо като Banks, но в рок версия, с повече китари - като да речем бандите The Pretty Reckless и Dead Sara. Просто десет мрачни, катарзисни и искрени песни, които заслужават много по-широка аудитория.

8,5/10

Препоръчителни песни:   Motel   Desire   I Really Want You To Hate Me     Make A Shadow   The Mornig After

ДРУГИ СХОДНИ РЕВЮТА:

The Pretty Reckless - Going To Hell

Kacey Musgraves - Pageant Material

The Wonder Years - No Closer To Heaven