Joey Cape - Stitch Puppy
Artist: Joey Cape
Album: Stitch Puppy
Label: Fat Wreck Chords, 2015
Genre: Acoustic Rock, Indie Rock, Alternative Rock, Folk Rock
FACEBOOK
Илиян Иванов
Широко застъпена е практиката фронтмени на пънк банди да записват акустични фолк/инди/рок албуми, а Рандал Джоузеф Кейп, повече познат като Джоуи Кейп или The Caper от Lagwagon, е един от най-продуктивните музиканти в зоната на соло диспозицията. За последните повече от 10 години той натрупа солидна самостоятелна дискография, без да споменавам другите му странични проекти. След умопомрачително силния миналогодишен шедьовър на Lagwagon - Hang, излизането на този му албум Stitch Puppy е по-скоро изненадващо.
Въпреки първоначалното ми въодушевление през лятото, когато Fat Wreck направиха анонса, малко ми бе трудно да повярвам че след като Кейп бе участвал дейно в написването и записването на 12-те парчета в Hang, ще е оставил достатъчно вдъхновение и за акустичната си соло кариера. Но както казват във футболните среди - "формата е временна, класата е вечна". Също както черногледския, пълен със политически коментари албум на Lagwagon, така и тук Джоуи е бил инспириран от мрачни събития от личен характер, смърт на близки хора, социални проблеми и израстването на малката му дъщеря. Последната всъщност сама е направила и подарила на баща си тази доста смущаваща зелена вуду-подобна кукла от обложката (която може да видите и във видеото на The Life Is Strange долу), което реално е искрата за написването на тези 10 парчета.
Въпреки че Hang и Stitch Puppy имат много допирни точки, тъй като са деца на един баща, може да се каже, че те имат и някои разлики, защото са от различни майки. Естествено, чисто инструментално тук Джоуи залага на атмосфера с много акустични китари, пиана, струнни оркестрации, чело, перкусии и малко електроника, за сметка на тежките безмилостните хеви рифове и бързия ритъм на Lagwagon. По-голямата разлика обаче е, че тук няма чувства на безнадеждност и обреченост, тъй като в лириките се прокрадва положителната нотка от типа "след буря рано или късно Слънцето изгрява".
Като основен композитор на Lagawgon Кейп винаги се е стараел да пише песни, които да звучат добре в акустични или "stripped" версии - нещо, което понякога изглежда невъзможно на фона на тези гигантски метъл рифове. В Stitch Puppy наблюдаваме обратния феномен - парчета като откриващата Me The Witness и сигнъла Moral Compass потенциално могат да попаднат в евентуален следващ албум на Lagwagon с различни аранжименти. Същото може да се каже и за This Life Is Strange. Тя се доближава най-много до категорията "песен на група", а не на солов изпълнител, а клавирното соло в края е страхотно попадение.
Cope и Faultlines са дразнещо готини и са сигурно най-любимите ми в албума, a за капак вървят една след друга в траклиста. Участието на вокалиста на The Flatliners Крис Кресуел в Spill My Guts превръща парчето в акустична феерия, а безобразно безупречните хармонии в края носят интересна динамика. Финалната Tracks закрива нежно албума с припева "He would would have laid down on tracks for you" и почти съм сигурен, че това е поредният трибют на Джоуи към покойния му приятел Tony Sly от No Use For A A Name.
Макар че може би вокалистът на Lagwagon не звучи толкова разнообразно в акустичните си парчета (има едно-две малко по-скучновати) и това е донякъде минус на фона на вокалната енергия на Chuck Ragan примерно, Stitch Puppy е изпипан албум. Джоуи Кейп обаче е невероятен автор на песни, като комбинацията му от галещи акорди и прочувствени лирики го издига на един съвсем различен пиедестал в акустичния пънк рок. Stitch Puppy заслужава своите похвали, нищо че едва ли ще се сдобие с култовия статус на Hang.
Album: Stitch Puppy
Label: Fat Wreck Chords, 2015
Genre: Acoustic Rock, Indie Rock, Alternative Rock, Folk Rock
Илиян Иванов
Широко застъпена е практиката фронтмени на пънк банди да записват акустични фолк/инди/рок албуми, а Рандал Джоузеф Кейп, повече познат като Джоуи Кейп или The Caper от Lagwagon, е един от най-продуктивните музиканти в зоната на соло диспозицията. За последните повече от 10 години той натрупа солидна самостоятелна дискография, без да споменавам другите му странични проекти. След умопомрачително силния миналогодишен шедьовър на Lagwagon - Hang, излизането на този му албум Stitch Puppy е по-скоро изненадващо.
Въпреки първоначалното ми въодушевление през лятото, когато Fat Wreck направиха анонса, малко ми бе трудно да повярвам че след като Кейп бе участвал дейно в написването и записването на 12-те парчета в Hang, ще е оставил достатъчно вдъхновение и за акустичната си соло кариера. Но както казват във футболните среди - "формата е временна, класата е вечна". Също както черногледския, пълен със политически коментари албум на Lagwagon, така и тук Джоуи е бил инспириран от мрачни събития от личен характер, смърт на близки хора, социални проблеми и израстването на малката му дъщеря. Последната всъщност сама е направила и подарила на баща си тази доста смущаваща зелена вуду-подобна кукла от обложката (която може да видите и във видеото на The Life Is Strange долу), което реално е искрата за написването на тези 10 парчета.
Въпреки че Hang и Stitch Puppy имат много допирни точки, тъй като са деца на един баща, може да се каже, че те имат и някои разлики, защото са от различни майки. Естествено, чисто инструментално тук Джоуи залага на атмосфера с много акустични китари, пиана, струнни оркестрации, чело, перкусии и малко електроника, за сметка на тежките безмилостните хеви рифове и бързия ритъм на Lagwagon. По-голямата разлика обаче е, че тук няма чувства на безнадеждност и обреченост, тъй като в лириките се прокрадва положителната нотка от типа "след буря рано или късно Слънцето изгрява".
Като основен композитор на Lagawgon Кейп винаги се е стараел да пише песни, които да звучат добре в акустични или "stripped" версии - нещо, което понякога изглежда невъзможно на фона на тези гигантски метъл рифове. В Stitch Puppy наблюдаваме обратния феномен - парчета като откриващата Me The Witness и сигнъла Moral Compass потенциално могат да попаднат в евентуален следващ албум на Lagwagon с различни аранжименти. Същото може да се каже и за This Life Is Strange. Тя се доближава най-много до категорията "песен на група", а не на солов изпълнител, а клавирното соло в края е страхотно попадение.
Cope и Faultlines са дразнещо готини и са сигурно най-любимите ми в албума, a за капак вървят една след друга в траклиста. Участието на вокалиста на The Flatliners Крис Кресуел в Spill My Guts превръща парчето в акустична феерия, а безобразно безупречните хармонии в края носят интересна динамика. Финалната Tracks закрива нежно албума с припева "He would would have laid down on tracks for you" и почти съм сигурен, че това е поредният трибют на Джоуи към покойния му приятел Tony Sly от No Use For A A Name.
Макар че може би вокалистът на Lagwagon не звучи толкова разнообразно в акустичните си парчета (има едно-две малко по-скучновати) и това е донякъде минус на фона на вокалната енергия на Chuck Ragan примерно, Stitch Puppy е изпипан албум. Джоуи Кейп обаче е невероятен автор на песни, като комбинацията му от галещи акорди и прочувствени лирики го издига на един съвсем различен пиедестал в акустичния пънк рок. Stitch Puppy заслужава своите похвали, нищо че едва ли ще се сдобие с култовия статус на Hang.
7,5/10
Препоръчителни песни: Me The Witness This Life Is Strange Cope Faultlines Moral Compass
Други подобни ревюта:
Frank Turner - Positive Songs For Negative People
Tony Sly & Joey Cape - Acoustic, Volume Two
The Flatliners - Dead Language
Chuck Ragan - Till Midnignt
Tony Sly & Joey Cape - Acoustic, Volume Two
The Flatliners - Dead Language
Chuck Ragan - Till Midnignt
Коментари
Публикуване на коментар