Zebrahead - Walk The Plank
Album: Walk The Plank
Label: Sony Music / MFZB
Genre: Pop Punk, Skatepunk, Alternative Rock, Rap Rock, Ska Punk, Heavy Metal
Илиян Иванов
Въпреки че винаги съм харесвал Zebrahead, всеки път, когато тръгвам да слушам техен нов албум, подхождам с необясним скептицизъм. В смисъл - тяхната музика не е от тия, дето размества пластове или разрушава граници - т.е. не е артистично извисена. Парчета на калифорнийската банда просто са забавни и купонджийски, а аз явно често забравям този факт и така подценявам предварително качествата на им. Както в киното се говори за попкорн филми, така може да има и попкорн (с прилично количество бира, де) музика.
От 1998-ма година насам това е 12-тият албум на Zebrahead, което също налива масло в огъня на скептицизма - прекалено честото издаване на нова музика понякога е противопоказно. Но както с предишния им диск, който ревюирах - Call Your Friends, сега отново успявам бързо да се отърся от собствената си мнителност и да се насладя на парти настроението в Walk The Plank, чиито име и обложка ми навяха спомени с пиратския албум на Mad Caddies - Rock The Plank.
Zebrahead не са изневерили на себе си и отново забърквам в казана своята разнородна смес от стилове - поп пънк, алтърнатив рок, рап-рок, хеви метъл и ска. Откриващата Who Brings A Knife To A Gunfight започва с интересно ориенталско интро, което след това експлодира с тежки китари, бързо темпо, хорови вокали и някак напомня на дървен български пънк ала Хиподил или Контрол. Макар това да звучи като интересно описание, трябва да призная, че това за мен е най-тъпата песен тук. За щастие, по-нататък групата вдига нивото драстично, като може да се усети химията между мелодичните вокали, рапиранията и спорадичните викове на вокалистите Али и Мати и разностиловите китарни похвати.
Headrush, Running With Wolves и Save Your Breath залагат на силни рифове тип NOFX и Sum 41, Worse Than This и Battle Hymn се градят върху шафъл ска акорди, So What идва като от кое да е лято през 90-те, когато Sugar Ray и Shaggy владееха класациите с Fly и Oh, Carolina, а почти изцяло инструменталната интерлюдия Under The Bue Sea е някак поглъщаща и създаваща усещането, че по време на записите в студиото е бил някой от Coldplay. Но като цяло Zebrahead отново се осланят на най-силната си страна - експлозивните и запомнящи се припеви - "I know things will get better / I know 'cause I can't get any worse than this".
Най-готиното на бандата е, че членовете не се взимат толкова насериозно и нямат претенциите, че с Walk Tha Plank са сътворили шедьовъра, който ще ги издигне на друг пиедестал. Но със сигурност предпочитам нов албум на Zebrahead на всеки две години, отколкото завръщане на винаги ужасните Good Charlotte. Да, доста често текстовете са дебилни или повърхностни, но това е част от чара на тази банда, а Walk The Plank е достатъчно свеж, енергичен и зареждащ. Ако трябва да разтълкувам заглавието на албума, то за мен това е стабилен опит на Zebrahead да стъпват здраво по дъската на кораба, която води към поп пънк океана, в който иначе плуват доста посредствени акули.
7,5/10
Препоръчителни песни: Worse Than This Headrush So What Save Your Breath Freak Show
Други сходни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар