Kurt Cobain - Montage Of Heck: The Home Recordings
Artist: Kurt CobainAlbum: Montage Of Heck: The Home Recordings
Label: Universal Music, 2015
Genre: Alternative Rock, Grunge, Acoustic Rock
Илиян Иванов
Признавам си, че все още не съм гледал документалния филм Montage Of Heck, може би защото съм скептично настроен към продукцията. Бъз Озбърн от Melvins, който познава Кърт Кобейн доста добре, заяви преди месеци, че повечето кадри, касаещи живота на покойния фронтмен на Nirvana, не отговарят на истината. Това е леко притеснително, защото какъв е смисълът от биографичен филм, ако повечето неща са измислици? Втората причина се крие в албума, за който сега пиша. WTF, соло албум на Кърт Кобейн?!
Цели 21 години след смъртта му, гласът на гръндж поколението на 90-те "стартира" самостоятелна кариера. Колкото и подвеждащо да звучи "соло албум", Montage Of Heck: The Home Recordings е точно такова изчадие, но се води и саундтрак към филма. Явно Universal Music не са успели да изровят повече демота, лайв изпълнения, алтернативни версии и други подобни неща на Nirvana и затова са прибегнали до нов оскърбителен за музикалната индустрия ход - да поизкарат още долари от домашните записи на Кърт.
Този албум, който го има в стандартна (13 трака) и делукс версия (31 трака), е абсолютно неслушаем. Качеството на записите е покъртително зле. Разбира се, Кърт Кобейн няма никаква вина за това. В крайна сметка, като всеки творец, особено от края на 80-те и началото на 90-те, той също не е бил чужд на натискането на REC на касетофона, докато подрънква разни неща на китара (а на места и само на бас китара) и си тананика мелодийки. Защото, ако се чудите, Montage Of Heck: Home Recordings, е само това плюс разни скитове, реклами, експерименти, пръдни и т.н.
Убеден съм, че Кобейн никога не би бил съгласен да позволи тези домашни записи да излязат наяве. Но, какво да се прави, шефовете на лейбълите + Къртни Лав отново използват творчеството на фронтмена на Nirvana през развалената сокоизстисквачка. Аз лично нямам нужда от кавър на And I Love Her на The Beatles, нито пък от демота на Been A Son и Sappy, просто защото мога да се наслаждавам на тях в добре продуцираните им студийни версии. Sappy дори звучи все едно лентата "влачи". Беше доста болезнено да чуя и първообраза на Frances Farmer Will Have Her Revenge On Seattle - една от топ 3 на любимите ми песни на Nirvana. Вокалите на Кърт на припева идваха като от баня, но през мегафон с дисторшън и непрекъснато намалявах звука, за да не ми потече кръв от ушите. Абсолютен ужас!
Направете си услуга и не слушайте този албум. В контекста на филма, тези записи може и да звучат различно. Тепърва ще разбера това, защото планирам да го гледам скоро. Соло албумът въобще не променя мнението ми за Кобейн, нито като автор на песни и музикант, нито като значима личност в поп културата. Обаче не мога да си представя, че някой ще седне и ще слуша с кеф това скалъпено заради пари издание.
1/10
Препоръчителни песни: Been A Son The Happy Guitar
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар