Crazy Town - The Brimstone Sluggers
Album: The Brimstone Sluggers
Label: Membran Records, 2015
Genre: Alternative Rap, Rap Rock, Gangsta Rap, Nu Metal, Alternative Rock
Илиян Иванов
Crazy Town винаги са били негодници. Тези "оne hit wonder-и" пропиляха всичките си пари за наркотици и курви, а критиката никога не ги е долюбвала. И има защо - музиката им е долнопробна доза нео метъл с глупави мачо лирики. Дори най-големият им хит Butterfly като цяло не е много тяхна песен, а се базира на китарен семпъл на Red Hot Chili Peppers. Но въпреки това, не ме е срам да призная, че има доста песни от продалия над 2,5 милиона копия техен дебют The Gift Of The Game (например супер якия кавър на рап класиката Only When I'm Drunk на Tha Alkaholiks) и от последвалия комерсиален провал Darkhorse, които ми допадат. Crazy Town не се вписват добре в личната ми музикална вселена, но точно затова винаги има изключения от правилото. И пак уточнявам - наясно съм колко ужасно звучат Crazy Town.
Бях убеден, че и сега ще е така с The Brimstone Sluggers - очакванията ми бяха ниски и се оправдаха на 100%. Всъщност изобщо нямах намерение да слушам албума, но понеже наскоро се сетих за парчето им с Ривърс Куомо от Weezer - Hurt You So Bad, реших да надам ухо на новия албум на възкръсналата банда. Първо, важно e да уточня, че след разпадането на Crazy Town през 2002 г., двама от музикантите преждевременно напуснаха този свят - китаристът Чарли Лопес и DJ AM. Последният е почетен тук с участие в едно парче - Born To Raise Hell, чиито корени явно са стари. Другото, което държа да отбележа е, че китаристът, записвал The Brimstone Sluggers - някой си Ахмад Алкураби, напусна групата след издаването на албума. Това обаче не знам дали е голяма загуба, защото то в тоя албум китари почти не се чуват.
Всъщност, ако Crazy Town едно време бяха "trve nu metal" - нещо като непослушното дете на Linkin Park и Papa Roach, то сега думата метъл изобщо не може да присъства в стиловото им описание. В известен смисъл, това е хип-хоп албум. Чуват се тук там китари, барабани и бас китара, но огромна част от инструменталите почиват върху електроника, семпли и скречове. Отгоре пък двамата вокалисти Шифти Шелшок и Брет Мазур предимно рапират за тежките си житейски проблеми, а чистите вокали са по-малко и ако има такива, те са предимно женски - например в Baby You Don't Know, или пък се прекарани през противния аутотюн.
Сигурно ще озадача много хора, но според мен Crazy Town са пробвали да направят нещо ала Beastie Boys, само че накрая резултатът е далеч от каквото и да е на легендарното трио. Споменах, че има доста електроника и ще обясня защо е пошла. Да вземем например Light The Way, което може да мине за най-доброто парче тук. Цялостното усещане е, че все едно слушам някои от саундтраците на двата филма по играта Mortal Kombat. В опитите си да се освежат по 90-тарски, Crazy Town звучат по-демоде от всякога. Също както и когато пробват с по-генгста рап песни, с каквито 50 Cent стана мега звезда преди години.
В албума има доста гости рапъри като Madchild и Boondock, но най-известното име е на китариста на No Doubt - Том Дюмон, който свири в ска/реге-то Ashes (логично, нали?!). Партиите на Дюмон не са нищо особено, което отново ме връща на въпроса какво е свирил напусналият китарист Ахмад Алкураби. Изобщо The Brimstone Sluggers е много ненужен и безсмислен албум, но едва ли това ще изненада някого. Самият ню метъл отдавна загуби популярността си и това завръщане на Crazy Town може да ни даде приблизителна представа какво да очакваме от Limp Bizkit, ако последните евентуално издадат многократно отлагания Stampede of the Disco Elephants.
2/10
Препоръчителни песни: Light The Way Born To Raise Hell Ashes
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар