Miss May I - Deathless

Band: Miss May I

Album: Deathless
Label: Rise
Genre: Metalcore
FACEBOOK

Виктор Балчиклиев

За пръв път се сблъсках с Miss May I преди няколко години, когато чух Monument (2010) - вторият им студиен албум. Като изключим попадението 'Relentless Chaos' останалото не ме впечатли особено и забравих че съществуват. Оказа се, че момчетата от Охайо се активизирали стабилно и настоящият Deatlhess е вече пети албум в дискографията им. И, за моя приятна изненада и напук на скептичните ми очаквания, е доста приличен.

Deathless e абсолютно праволинеен метълкор. Важно е да уточня, че говоря за традиционен метълкор - не за онзи качественият от ранните години от жанра, но не и за съвременната помия, която се сипе отвсякъде. Miss May I не свирят деткор, електроникор, джент-кор, рап-кор, пост-хардкор и какъв-ли-още-не-кор, а от онзи приличен метълкор от най-успешните години на жанра. Впрочем, бандата е сформирана през 2007, което донякъде обяснява силното влияние на този период.

'I.H.E.' започва като As I Lay Dying, а 'Deathless' (както и други песни) напомнят много на Threat Signal и специфичните вокали на Jon Howard. И докато AILD вече не съществуват, Threat Signal уж подготвят четвърти албум с неясна посока, а другите големи имена на жанра се изгубиха из вълната от банди, които вдъхновиха, Miss May I тихомълком се промъкват с пети албум, който продължава да отстоява изгубените качества на сцената.

Всичко страхотно, но някак остава усещането, че MMI са изпуснали влака. Вълната отмина и отшумя и чак сега бандата стъпва стабилно на сцената (пак казвам, не съм слушал детайлно последните им албуми и съдя само по този), плюс-минус десетина години по-късно. А може пък това да е и техният коз - сега Deathless звучи някак носталгично, докато преди години най-вероятно щеше да изчезне някъде сред стотиците подобни албуми.

Да, MMI нямат особено характерен почерк или оригиналност. Липсват конкретни идеи в цялостната композиция, а текстовете на някои песни са безобразно банални. Някак мина времето на "I hate everything/I hate everyone", дори и замаскирани зад абревиатурата 'I.H.E.', да не говорим и за името на бандата, което продължава да ме озадачава. И, макар вокалите да са похвално стабилни, леките напеви на места са немощни и песните губят сила точно там, където търсим перфектния баланс и епичност.

Но стига негативи - като оставим усещането за еднообразие настрана, всичко друго е изпипано и поднесено с хъс и старание. 'Deathless' е брилянтно парче, брейкдауните са по учебник, а рифовете са достатъчно стабилни в комбинация с насечените барабани. 'Bastards Left Behind' звучи мащабно, 'Psychotic Romantic' е неспирна сеч, а останалите песни се вписват добре стилово и концептуално в един завършен и премерен албум. И покрай целия мош трябва да оценим и факта, че дългата коса все още е фактор!

Като цяло добър опит на Miss May I да се върнат няколко години назад. Да, албумът не звучи много актуално и модерно, но на фона на нескопосания експериментализъм подобен продукт беше нужен на 2015-а. В повечето случаи клишираните текстове и някои композиции са замаскирани от малки детайли и цялостно усещане за стабилен и качествен метълкор. Ако случайно ви липсват силните албуми от предишното десетилетие, то Deathless e добро, макар и временно, решение на проблема.

                                                                       8/10 
Препоръчителни песни:  Deathless   Bastards Left Behind  Arise   I.H.E.   Trust My Heart (Never Hope To Die)  

Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:

Crossfaith - Xeno
August Burns Red - Found In Far Away Places
Parkway Drive - Ire