Blur - The Magic Whip
Album: The Magic Whip
Label: Parlophone, 2015
Genre: Indie Rock, Brit Rock, Alternative Rock, Lo-Fi, Art Rock, Electronica
Предишният студиен албум на Blur Think Tank излезе през вече далечната 2003 година. Не Ви се струва далече ли? Само ще кажа, че тогава все още Марк Зукърбърг още не беше дал старт на социалната платформа Facebook, която сега е най-големият интернет клюкарник. Сега струва ли Ви се да е било пред цяла вечност? Аз пък винаги съм смятал, че Think Tank не е баш истински албум на Blur, защото по онова време китаристът Греъм Коксън е в конфликт с вокалиста Деймън Олбърн, а това води до липса на основна част от химията, която прави тази британска банда толкова специална. Затова и да се върнем още по-назад - през 1999 година, когато излиза албумът 13, в който за последно Олбърн, Коксън и другите двама - Алекс Джеймс и Дейв Раунтрий работят заедно като група (но и това не е съвсем така - през 2000 година излиза сингълът Music Is My Radar, включен в е една компилация с хитове).
След като от 2009 година насам Blur отново са в целия си блясък, сигналите за нов албум започнаха да се появяват епизодично - изненадващ нов сингъл, намек или потвърждение с половин уста след интервю на някого от членовете и т.н. Междувременно Олбърн продължаваше да се движи по една пъстра музикална спирала с различните си други музикални проекти и това в крайна сметка, нямаше как да не се отрази и на появилия се през април 2015 година The Magic Whip.
Който е слушал внимателно самостоятелния му албум Everyday Robots, ще знае за какво говоря. Меланхоличната (и доста електронна) lo-fi идилия там е пренесена като с чувал и изсипана в The Magic Whip. Това по принцип бе очаквано от мен, а вероятно и от повечето фенове, но пък тая надежда, че останалите членове на групата няма да допуснат нов соло проект, брандиран като Blur. Но от друга страна - как биха звучали Blur през 2015 година?
За тези, които са следили - парчетата Under The Westway и The Puritan (двоен сингъл от 2012) - дадоха горе-долу ясна насока за следващата музикална авантюра на лондонския квартет. Нито една от песните не е включена тук, което може би е минус, тъй като определено те биха паснали сред останалите.
Въпреки заглавието си и интровертните лирики, Lonesome Street звучи като един от по-позитивните и upbeat тракове в албума - като някаква странна комбинация от Coffee & TV и Parklife. Сред останалите 11 парчета има още 2-3, в които може да се усети по-положителна енергия - I Broadcast, в която синтезаторното начало продължава в онзи традиционен бритпоп/пост-пънк - сети се за Popscene. Ong Ong пък звучи доста Beatles-ко и същевременно пиянско, като една по-кратка и в крайна сметка не чак толкова велика (но доста приятна) комбинация от да речем Tender и Hey Jude.
Пилотният сингъл Go Out също може да вмести донякъде в тези рамки с интересните бас линии и стържещите китари, но в крайна сметка тъгата, бавното темпо и изтезаващата меланхолия преобладават - песни като финалната Mirrorball, маршовата There Are Too Many Of Us, трудната за харесване в началото Ice Cream Man, леко сърфистката Ghost Ship и може би най-радиофоничната My Teracotta Heart са тези, които са най-определящи за цялостното звучене на The Magic Whip.
Изпитвам нужда да споделя и малко Wikipedia инфо - Blur са били силно вдъхновени от източноазиатски култури и обичаи, като това си личи и от самия самия артуърк и от конкретни инструментали. Всъщност плановете за The Magic Whip се раждат именно по време на престоя на бандата в тази част на континента - Япония и Китай. Прекалено мрачната атмосфера в The Magic Whip обаче има и своите негативни страни. Някои от парчетата са ненужно дълги - Thought I Was A Spaceman и Pyongyang са от по 6 минути и не успяват да задържат изцяло вниманието ми. В този ред на мисли искам да кажа, че много често музикалните критици оценяват една музика по-високо според това колко по-отнесена е тя. Което е най-голямата хипстърска глупост изобщо.
Преди няколко месеца ревюирах Sol Invictus на Faith No More и сега имам усещането за дежа вю. The Magic Whip е ново солидно и значимо издание в дискографията на Blur, има си собствена звукова специфичност и не е лесно да се хареса след да речем 20 слушания. Отне ми доста повече време, за да успея да навляза в конкретиката на албума, поради което и дълго време не знаех каква оценка да поставя. Ама то каквато и да поставя, вече няма голямо значение - The Magic Whip излезе преди цели 2 месеца и тази рецензия е доста закъсняла.
7,5/10
Препоръчителни песни: Lonesome Street Go Out Ice Cream Man My Teracotta Heart Ong Ong
СХОДНИ РЕВЮТА:
Коментари
Публикуване на коментар