Tonight Alive - Limitless

Band: Tonight Alive
Album: Limitless
Label: Sony, 2016
Genre: Pop Rock, Alternative Rock, Synth Pop
FACEBOOK

Илиян Иванов

"Оцеляват не най-силните или най-умните, а онези, които най-добре се адаптират към промяната" - думи на Чарлс Дарвин, за които се сещам често. Включително и когато слушам банди, които се "адаптират", "променят" или "еволюират", какъвто е случаят с третия албум на Tonight Alive - Limitless.

Чудя се как ли им дошло наум на членовете на австралийската банда да се нагодят към тенденциите? Дали вокалистката Джена се е изтъпанчила и е казала "Пичове, аре да сменим малко репертоара, стига с тоя поп пънк, дайте малко по-така... сега се харчи войната между Bring Me The Horizon и Coldplay? Да пробваме да ги смесим, а?". Едва ли е станало така, още повече, че Coldplay доскоро дори не знаеха кои са BMTH, които пък им потрошиха лъскавата маса на раздаването на някакви скорошни награди. Но e повече от очевадно, че новият албум на Tonight Alive е стилово закърмен от последните неща на двете гореспоменати британски групи.

The Other Side (2013) беше доста приятна поп пънк колекция от песни, дори сега като го слушах пак, смятам, че можеше да му дам и малко по-висока оценка. Limitless обаче е "слаб, анемичен удар" (както хладно би отбелязал спортният коментатор Петър Василев - Петела) далеч от целта. Австралийците старателно са се насочили да бъдат като групите от стадионния рок контингент, привличайки на своя страна продуцента Дейвид Бендет (Paramore, Bring Me The Horizon), но какво от това?

От всички 11 парчета в Limitless, само 2 или 3 ми се сториха по-интересни, а всичко останало оставя вкус на претоплена манджа. Откриващото To Be Free е по-скоро сред попаденията - определено е жизнено, макар все още да не разбирам кому бяха нужни тези електронни ефекти във вокалните хармонии на интрото. How Does It Feel? най-много се доближава до по-старите неща на бандата, особено във вокалите на Джена, макар че синтезаторите придават интересен BMTH груув. I Defy е третото парче, което бих отчел като приятно - една идея по-енергично от баладично-меланхоличния буламач в остатъка от албума.

Синглите Human Interaction и Drive спокойно могат да бъдат песни на Кейти Пери - комерсиално ориентиран поп, който си чувал милион пъти. We Are страда от липса на оригиналност, сякаш Tonight Alive са опитали да напишат песен тип Тейлър Суифт. Най-дразнещата песен обаче е Everywhere - пиано атмосферата е точно като на Coldplay, а и бийтът дори сякаш е копиран едно към едно от хита на британците Clocks. Естествено, накрая албумът завършва с балада, която е толкова безлична, че изобщо не я дослушвах цялата.

Щеше ми да се кажа нещо позитивно поне за лириките, но този припев на Drive - "So I'm gonna drive tonight (Yeah, yeah, yeah, yeah) / Until we see the light (No, no, no, no)/Oh, we'll say yeah, yeah, yeah, yeah, No, no, no, no / My way or the highway, I'm gonna drive tonight away from the city life", красноречиво говори за огромния брой клишета използвани в албума.

Limitless е разочарование, макар да бях подготвен след като бандата ме умори от скука с предварително издадените сингли, чиито клипове бяха дори още по-тъпи. Tonight Alive ще се изстрелят към по-големи комерсиални висини. Вероятно целта е да бъдат като техните сънародници 5 Seconds Of Summer и американците Paramore. А може би да са като Coldplay - да свирят на полувремето на Супербоул feat. Rihanna. Това се нарича добра адаптация към промяната. Или пък не.
                              

                                    3/10
Препоръчителни песни:   To Be Free    How Does It Feel?      I Defy

Други подобни ревюта:

Tonight Alive - The Other Side

5 Seconds Of Summer - Sounds Good Feels Good

Simple Plan - Taking One For The Team

Bring Me The Horizon - That's The Spirit