Simple Plan - Taking One For The Team
Band: Simple Plan
Album: Taking One For The Team
Label: Atlantic, 2016
Genre: Pop Punk, Alternative Rock, Pop Rock
FACEBOOK
Илиян Иванов
В началото на XXI век Канада най-накрая успя пробие американската доминация в поп пънка, след като Sum 41, Avril Lavigne и Simple Plan издадоха изключително успешни в цял свят албуми. Горе-долу тогава от страната на кленовите листа започна и чутовният възход на една от най-прочутите и в същото време адски осмивани банди - Nickelback. Вокалистите на Sum 41 и Nickelback - Дерик Уибли и Чад Крьогер дори оформиха някакъв любовен триъгълник с Аврил, което дълго време държеше канадския рок на хоризонта, докато Simple Plan през цялото време стояха надалеч от подобни жълтини.
За добро или за лошо - бандата първа започна да губи популярност. Когато преди няколко месеца Simple Plan пуснаха клипа към I Don't Want to Go to Bed, бях дори учуден, че пичовете още свирят. Песента е с участието на друг крайно ирелевантен през това десетилетие изпълнител - рапъра Nelly. Откровено сексисткият клип на тема "Спасители на плажа" с Дейвид Хаселхоф бе едновременно забавен и тъп, а песента бе само тъпа - ужасно прозаичен поп с фънк елементи плюс безсмисленото рапиране на Nelly.
След като чух сингъла, нямах намерение да се занимавам с ревю на Taking One For The Team, тъй като сметнах, че са сменили стиловата насока към нещо, което изобщо не ме интересува. После Simple Plan пуснаха още една песен - Opinions Overload - здраво, стегнато и доста прилично парти парче в добрите традиции на New Found Glory. И макар да нямах големи очаквания за този албум, реших да му дам шанс.
Именно Opinion Overload дава добър старт, а следващото Boom! ми напомня на нещо от последния буламач на 5 Seconds Of Summer, но определено има в пъти по-голям заряд. Farewell пък е с участието на вокалиста на New Found Glory - Джордан Пъндик и е в тон с цялото поп пънк/ийзикор течение. I Refuse е най-бързото и енергично парче, което го превърна в мой фаворит, а Nostalgic и P.S. I Hate You са на същата вълна
От общо 14 песни в Taking One For The Team около половината са типичен поп пънк, а другата половина бих оприличил на експерименти. Singing In The Rain се оказа голяма находка например. Реге/сърф ритмите ала "Sublime срещат UB40" определено кефят, а вокалите са превъзходни на припева. В песента участват и някои си Rock City, които се оказаха "голямата работа" - продуценти/автори на песни/рапъри, работили за Rihanna и Beyonce, така че пичовете хич не са за подценяване, особено когато се търси комерсиален ефект, какъвто определено има в Singing In The Rain. I Don't Want To Be Sad ме изненада най-много, тъй като... ми напомни за великия експериментален албум на Rancid - Life Won't Wait (1998).
I Don't Want To Go To Bed вече я споменах - не струва, но пък други две различни от поп пънка песни - Kiss Me Like Nobody's Watching и Everything Sucks си заслужават. Разбира се, Simple Plan няма как да минат и без няколко балади, които откровено ми сториха банални, скучновати и безжизнени.
В Taking One For The Team има няколко песни, които "поемат няколко удара за отбора", но като цяло бандата очарова с приятен и слушаем албум. И докато всички чакат завръщането на Sum 41 след алкохолния делириум на Дерик Уибли, при Simple Plan просто няма драми - всичко е шест (седем).
Album: Taking One For The Team
Label: Atlantic, 2016
Genre: Pop Punk, Alternative Rock, Pop Rock
Илиян Иванов
В началото на XXI век Канада най-накрая успя пробие американската доминация в поп пънка, след като Sum 41, Avril Lavigne и Simple Plan издадоха изключително успешни в цял свят албуми. Горе-долу тогава от страната на кленовите листа започна и чутовният възход на една от най-прочутите и в същото време адски осмивани банди - Nickelback. Вокалистите на Sum 41 и Nickelback - Дерик Уибли и Чад Крьогер дори оформиха някакъв любовен триъгълник с Аврил, което дълго време държеше канадския рок на хоризонта, докато Simple Plan през цялото време стояха надалеч от подобни жълтини.
За добро или за лошо - бандата първа започна да губи популярност. Когато преди няколко месеца Simple Plan пуснаха клипа към I Don't Want to Go to Bed, бях дори учуден, че пичовете още свирят. Песента е с участието на друг крайно ирелевантен през това десетилетие изпълнител - рапъра Nelly. Откровено сексисткият клип на тема "Спасители на плажа" с Дейвид Хаселхоф бе едновременно забавен и тъп, а песента бе само тъпа - ужасно прозаичен поп с фънк елементи плюс безсмисленото рапиране на Nelly.
След като чух сингъла, нямах намерение да се занимавам с ревю на Taking One For The Team, тъй като сметнах, че са сменили стиловата насока към нещо, което изобщо не ме интересува. После Simple Plan пуснаха още една песен - Opinions Overload - здраво, стегнато и доста прилично парти парче в добрите традиции на New Found Glory. И макар да нямах големи очаквания за този албум, реших да му дам шанс.
Именно Opinion Overload дава добър старт, а следващото Boom! ми напомня на нещо от последния буламач на 5 Seconds Of Summer, но определено има в пъти по-голям заряд. Farewell пък е с участието на вокалиста на New Found Glory - Джордан Пъндик и е в тон с цялото поп пънк/ийзикор течение. I Refuse е най-бързото и енергично парче, което го превърна в мой фаворит, а Nostalgic и P.S. I Hate You са на същата вълна
От общо 14 песни в Taking One For The Team около половината са типичен поп пънк, а другата половина бих оприличил на експерименти. Singing In The Rain се оказа голяма находка например. Реге/сърф ритмите ала "Sublime срещат UB40" определено кефят, а вокалите са превъзходни на припева. В песента участват и някои си Rock City, които се оказаха "голямата работа" - продуценти/автори на песни/рапъри, работили за Rihanna и Beyonce, така че пичовете хич не са за подценяване, особено когато се търси комерсиален ефект, какъвто определено има в Singing In The Rain. I Don't Want To Be Sad ме изненада най-много, тъй като... ми напомни за великия експериментален албум на Rancid - Life Won't Wait (1998).
I Don't Want To Go To Bed вече я споменах - не струва, но пък други две различни от поп пънка песни - Kiss Me Like Nobody's Watching и Everything Sucks си заслужават. Разбира се, Simple Plan няма как да минат и без няколко балади, които откровено ми сториха банални, скучновати и безжизнени.
В Taking One For The Team има няколко песни, които "поемат няколко удара за отбора", но като цяло бандата очарова с приятен и слушаем албум. И докато всички чакат завръщането на Sum 41 след алкохолния делириум на Дерик Уибли, при Simple Plan просто няма драми - всичко е шест (седем).
7/10
Препоръчителни песни: Opinions Overload Singing In The Rain I Refuse Nostalgic I Don't Wanna Be Sad
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар