Panic! At The Disco - Death Of A Bachelor

Band: Panic! At The Disco
Album: Death Of A Bachelor
Label: Fueled By Ramen, 2016
Genre: Pop Rock, Electro Pop, Baroque Pop, Alternative Rock, Emo
FACEBOOK

Илиян Иванов

Някога Panic! At The Disco бяха група-копие на иначе ужасните Fall Out Boy, но повече от 10 години след свръхуспешния дебют A Fever You Can't Sweat On, "те" са копие на посредственото си минало. Казвам "те", защото от известно време насам името Panic! At The Disco е приватизирано от фронтмена и мултиинструменталист Брендън Юри, за когото Death Of A Bachelor може да мине за соло дебют.

Няма спор, че групата изигра голяма роля за възхода да лейбълa Fueled By Ramen плюс неговото разклонение Decaydance и формира комерсиалната емо-поп вълна, която направи Katy Perry една от най-големите звезди на предишното десетилетие. И ако Panic! At The Disco се превърнаха набързо новите любимци на медиите, отразяващи алтернативна музика, то споменатата поп звезда винаги е споменавана там хладно, нищо, че Hot & Cold е от същото тесто, от което е замесена и I Write Sins Not Tragedies. Юри и компания абсорбираха вниманието без никаква скрупули, тъй като това бе и целта им. Което докара вероятно и вътрешните противоречия, довели до напускането на всички останали членове.

Death Of A Bachelor не е лош албум, защото е поп албум, а защото е помпозна и претенциозна поп музика. В едно скорошно интервю Юри призна, че Франк Синатра е бил голямо вдъхновение при записите. Това може да се види от видеото към едноименната песен, която е опит да бъде уловена кабаретната джаз магията на една от най-големите легенди на Ню Йорк. Самите вокали и инструментал се оглеждат в образа на Синатра, макар електронните бийтове да променят малко нещата. Но не електронните бийтове са причината песента да е повърхностна и тъпа. Death Of A Bachelor е всичко, което е музикалният бизнес изисква, за да си номер 1 в Billboard - абсурдна интерпретация на завръщането на какъвто и да е ретро саунд, при това с ужасния фалцет на човека-група.

Думите на Юри, че Синатра е бил много "по-пънк от любимата ти група" са смехотворни. Самият Синатра, колкото и неподражаем глас да е притежавал, е работил за мафията, което автоматично го приближава към криминалния контигент, репресирал стотици, а може би хиляди хора в началото на XX век. С прости думи - да си престъпник не е пънк рок.

Първата песен в албума Victorious е танцувална и определено има готини идеи, доколкото копирането на Fall Out Boy е яко, но абсолютно малоумният бийт на припева го превръща в поредната поп повърня. Hallelujah е пореденото продължение на темата за греховете, а госпъл елементите придават по-скоро комичен ефект. Прекаленото прелитане от стил в стил не създава впечатление за смислена подредба. Има много песни, които сякаш вече си слушал десетки пъти, ако ти се е налагало да слушаш радио The Voice в колата - Юри използва умело всичко хитово от последните 10-15 години, за което аз все пак го адмирирам.

Разбира се, в Death Of A Bachelor има и няколко доста добри песни. House Of Memories макар и доста тривиален електро поп, е едно от най-запомнящите се вокални изпълнения на Юри. Crazy=Genius ще ти напомни за суинг ривайвъл времената на Cherry Poppin' Daddies и Big Bad Voodoo Daddy, а експлозивният пънк на припева сякаш е повлиян от 80-тарската банда на композитора на филмова музика Дани Елфман - Oingo Boingo. Макар да не блестят с особена лирическа гениалност, LA Devotee и Don't Threaten Me With Good Time също се отличават със свои идентичности от общия буламач. Което ме връща на основния проблем - твърде много стилове в манджата, твърде малко грозде.

Death Of A Bachelor не е най-тъпото нещо на света, но нека спрем да се заблуждаваме, че Panic! At The Disco е нещо повече от Sam Smith или онзи другия мега досадник - Michael Buble. Няколко приятни и свежи парчета не могат да променят усещането на вече издъвкана дъвка. Не могат.
4/10
Препоръчителни песни:  Don't Threaten Me With Good Time   Crazy=Genius    House Of Memories   
Други подобни ревюта
Bloodhound Gang - Hard-Off

Коментари

  1. Донякъде съм съгласна с манджата с грозде, но пък съм фенка на P!ATD от самото начало и още се кефя, като пуснат нови песни.
    Любимата ми от този албум е Crazy=Genius
    :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации