Skunk Anansie - Anarchytecture
Album: Anarchytecture
Label: Boogooyamma, 2016
Genre: Alternative Rock, Electronic Rock, Pop Rock, Industrial Rock
Илиян Иванов
Навярно се нарича "узряване". Става дума за процеса, в който една енергична и оригинална банда от 90-те престава да свири шумен алтърнатив/пънк/метъл (с някоя друга балада за цвят), за да прави скучен и безопасен радиофоничен поп. Може би Anarchytecture на Skunk Anansie не е точно "радиофоничен поп", но със сигурност би спечелил медал на Олимпиадата по досада.
Едно време британската банда бе един от най-големите кошмари на британските пуритани заедно с The Prodigy. Може би заради това и вокалистите на двете групи Maxim Reality и Skin издадоха "онзи" сингъл Carmen Queasy. Но времената се менят, хората също и през 2016 година Skunk Anansie изглежда се наслаждават на това да бъдат "узряла банда", защото точно така звучат в шестия им албум, а може би и в предишните им два след повторното им събиране през 2009-та (догадка за протокола, не съм ги слушал тези два албума).
Пилотният сингъл Love Someone Else дава добра представа за цялостното звучене на Anarchytecture. В него има загатната лека агресивност, коята така и не избухва в пълен, нито дори в частичен блясък, а вместо това "благодарение" на припева получаваме електронен диджейски поп. Victim също гравитира около електронната музика, парчето е психеделично благодарение на китарите, а гласът на Skin най-накрая пробива леко леда.
Beauty Is Your Curse залъгва, че с него Skunk Anansie ще продължат обратно към 90-тарския си алтърнатив саунд. Дори с тази песен бандата не е съвсем убедителна, а пък електрониката в следващия трак Death To The Lovers ме накара да се замисля за разпокъсаност, откъслечност и липса на идея за цялост. Следващите три парчета всъщност са най-добрите в албума - In The Back Room, Bullets и That Sinking Feeling. Първото вкарва някакъв странен Pink Floyd вайб, Bullets пък звучи като Nine Inch Nails, ако вместо Трент Резнър пееше Skin, a That Sinking Feeling е доста гаражен пънк рок.
Групата продължава да върви между електрониката и рока до края на албума, но така и не постига добър баланс, а I'll Let You Down предлага изключително постен край. Suckers! можеше да бъде големият бисер на Anarchytecture с този фантастичен стоунърски (и доста Soundgarden-ски) риф, който в един момент секва... и впоследствие разбираш, че цялото парче е било инструментална интерлюдия от малко над една минута.
Като цяло Skin пее страхотно и определено има интересни текстове, но самият албум страда в композиционно отношение, тъй като песните така и не успяват да разтърсят изцяло, както беше с Weak, Selling Jesus, Charlie Big Potato, Hedonism и изобщо всички велики хитове на Skunk Anansie от 90-те. Anarchytecture е като тесто, замесно без мая. С него можеш да си направиш мекици и да утолиш глада, но едва ли ще са вкусни като мекиците на баба ти.
5/10
Препоръчителни песни: Beauty Is Your Curse In The Black Room Bullets That Sinking Feeling
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар