Star Wars: The Force Awakens OST by John Williams

Composer: John Williams
Album: Star Wars: The Force Awakens OST
Genre: Soundtrack, Film Score, Contemporary Classical Music
Label: Walt Disney Records, 2015
FACEBOOK

Честита Нова Година на всички!

Щом сте стигнали до това да четете тези редове, най-важното е налице - живи сте! Понеже не знам какви са плановете на Вичо за първо ревю през 2016, реших да стартирам с нещо малко необичайно (или направо прецедент) за нашия блог - рецензия на саундтрак. И то не кой да е саундтрак, а този към Star Wars: The Force Awakens - дългоочаквания Епизод 7 към меко казано най-успешния кино франчайз в света.

Първо малко обяснения. Филмът и самият саундтрак са много пресни - излязоха само няколко дни преди Коледа. Сигурен съм, че след упоритото избягване на спойлерите, хиляди българи веднага са се впуснали в четене на ревюта и статии за новия епизод от сагата. Специализираните сайтове и блогове за кино предлагат редица интересни гледни точки върху отрочето на Дисни и Джей Джей Ейбрамс, но едва ли някой се е сетил да обърне по-специално внимание на еднот от най-завладяващите неща в Star Wars - музиката.

Другото, което искам да отбележа, е, публикуването на музикални класации в началото на декември, често оставя някои албуми извън тях. За това Star Wars: The Force Awakens OST като късно за 2015 година издание, има пълно право да участва в личния ми топ за 2016. Също така ще се опитам и да не пускам спойлери от сценария на филма, за тези, които още не са го гледали.

За мнозина - без Джордж Лукас няма Star Wars и упорито ще го твърдят, докато накрая наистина вземат, че си повярват. Истината е, че без Джордж Лукас нямаше да има Star Wars, но култът към него изобщо нямаше да съществува в такива граници без фамозната музика на Джон Уилямс.

Надхвърлил 80-те, легендарният композитор, отново оставя трайна следа върху историята на филмовата музика. Нещо повече - Уилямс изглежда по-свеж от всякога дори на тази достолепна възраст. Новите теми звучат вдъхновено, емоционално и очарователно, досущ като новите важни персонажи в сагата - Рей, Фин и Кайло Рен. Уилямс е известен с няколко похвата, които действат безотказно и тук - духовите инструменти, думкащи по нордически като в произведение на Едвард Григ, ескалират напрежението в екшън сцените, а пък струнните оркестрации го свалят до нежни низини в по-лиричните моменти от филма, което очертава вълнуващите контури на целия епос.

Естествено, Уилямс е използвал/преработил и доста от старите си теми, написани за старите герои Люк, Хан Соло, Лея, Чубака и др. Този път обаче композиторът (и диригент) не е работил с Лондонския симфоничен оркестър, а сесиите са записвани с 90-членен оркестър от... фрийленсъри. Дори с различни музиканти обаче, няма как да се загуби онзи неподправен чар, носещ усмивка, когато чуеш основната тема по време на началните надписи. Това е мелодия за вековете, която с дни може си подсвиркваш, независимо дали си на работа, в магазина или дори да слушаш радио в колата.

Уилямс перфектно е разработил разцъфването на главната героиня Рей от самотна клошарка до вдъхновяваща владетелка на Силата - чуй само The Scavenger и Rey's Theme, както и преплитането на съдбата ѝ в края на филма с един от старите любими герои в пулсиращата The Jedi Steps And Finale. The Rathtars!, Torn Apart и Scherzo For X-Wings са драматични и интензивни, а за злодейската Snoke е използван 24-членен мъжки вокален хор, обгръщайки темата в мистика, мрак и обреченост.

Удивително е, че Уилямс е написал толкова забележителни и запомнящи се композиции дори толкова години по-късно. Дори без най-популяната му тема Imperial March, той успява да добави тази плътност към героите и сцените, дори когато самите актьори са неубедителни или сценарият и диалозите леко куцат. Мисля, че на 2-3 пъти в салона очите ми се насълзиха най-вече заради пленителността на музикалния фон. Самостоятелното слушане след гледането на филма помага на ума да пресъздаде отново визуалната красота. Картините и репликите леко изплуват в съзнанието, докато слушаш определена тема, защото знаеш коя сцена идва. Но дори това понякога не е достатъчно. Стар трик на мистър Уилямс - подмолно и подсъзнателно те кара да си купиш отново билет за киното.

Всъщност, искам да кажа, че личната ми оценка за "пробуждането на силата" като обикновен редови фен е 8,5/10. Когато говорим за саундтракове и музика обаче, Джон Уилямс си остава ненадминат и неговите умения, дарба и качества са тези, които качват оценката от стабилно 7-7,5 (според мен нормална оценка за приличен popcorn филм) с поне единица повече. Star Wars обаче е повече от кино. Това е цяла друга Вселена - буквално и преносно, и нея нямаше да я има без музиката на Уилямс.

John, may the Music be with you!

9/10

Препоръчителни теми:   Main Title And The Attack On The Jakku Village   The Scavenger    The Rathtars    Torn Apart    Snoke   The Jedi Steps And Finale 

Може би ще Ви е интересно да прочетете още:

Най-добрите албуми на 2015 (ИЛИЯН)

Най-добрите албуми на 2015 (ВИЧО)