Pepper - Ohana
Албум: Ohana
Лейбъл: Law Records, 2016
Жанр: Reggae, Reggae Fusion, Ska, Surf Rock, Alternative Rock, Dub
Илиян Иванов
Pepper са една от многото създадени през 90-те групи, вдъхновени от еклектичната комбинация на Sublime от ска, реге, пънк, дъб, алтърнатив и сърф рок. В известен смисъл, те дори са известни като "хавайските Sublime" и в това няма нищо лошо. Pepper имат солидна дискография от вече 7 студийни албума, като по-големите им комерсиални удари са Kona Town (2002) и No Shame (2006), в който пък има доста голяма доза Red Hot Chili Peppers влияние.
С Pepper се свързва и един от най-дългите ми периоди на издирване на определена песен. През 2008 г. бях на концерт на Pennywise със Strung Out и Authority Zero, и между паузите на бандите пуснаха едно причудливо ска-пънк парче, което ме спечели веднага с частта от текста "why don't you have some dirty hot sex with me?". Повече година и половина ми отне, докато най-накрая разбера чия е песента. Когато най-накрая открих (съвсем случайно в YouTube), че това е Give It Up на Pepper, ми олекна. И веднага след това тогава започнах да слушам и въпросните "хаоле".
Всъщност съм сигурен дали "хаоле" (така местното островно население нарича белите пришълци) е точният израз за членовете на Pepper, които имат привидно миксирани корени в родословните си дървета. Но в момента бандата не живее на Хаваите, а в Сан Диего - където също има достатъчно плажове за сърфиране и местенца за слушане на подобна музика.
Якото при Pepper е, че от тях никой не очаква да запишат нещо велико, а просто саундтрак за лятото. Предишният едноименен албум беше доста скучен, да не кажа тъп, но сега групата е в добра форма и Ohana (на бълг. "семейство") би бил чудесен избор за музика по къмпинги с палатки, каравани, плажни огньови, забодени в пясъка сърфове и красиви мацки по бански. Разбира се, всеки си има право на свой саундтрак по свое усмотрение, но аз лично бих предпочел Pepper пред Meshuggah или "аудио-визуалния" албум на Beyonce (във второ поредно ревю използвам тази шега, забелязахте ли?).
В Ohana има 10 парчета, а първото впечатление е, че триото тотално е зарязала по-пънк/рок ориентираните части. Лежерните реге/дъб бийтове и китарките, сякаш идващи изпод вълните, преобладават. Вокалите на двамата фронтмени Калео и Брет са дълбоки, емоционални и носят спокойствие и душевен мир... и напомнят адски много на Брадли Ноуел от Sublime.
Тук-там се срещат и по-забързани и игриви ска парчета като Vacation, The Invite и Reckless, но в своята същност албумът е бавна разходка по плажната ивица в 4:20 следобед, отколкото каране на колело по алеята. Използването на много клавири и китарен delay подсилва още повече усещането за безтегловност, докато слушаш Ohana. Текстовете са романтични, на моменти палави, тук-там и малко тъжни, но основната тема е като в заглавието на парчето Never Ending Summer.
Дори в копирането на оригиналните Sublime се изисква чалъм и донякъде това е чарът на Pepper. Да, триото от Хаваите има солидна конкуренция в това - Sublime With Rome, Slightly Stoopid, Dirty Heads, но предпоплагам, че музикантите са свикнали вече с вечните мрънкалници, хейтъри или критици като мен. Това, което липсва на албума да го направи по-добър е споменатата липса на щипка взривен рок или пънк. С едно-две дисторшън ориентирани парчета, Ohana щеше да супер удар в целта.
P.S. - И вижте клиповете им, пълно е мацки, хаха!
7/10
Препоръчителни песни: Start You Up Vacation Never Ending Summer Wait Perfect Stranger
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар