Аз, фенът: 11 въпроса със Станко Томов

Новата ни рубрика "Аз, фенът" претърпя неочаквано голям успех в своя дебют. Интервюто със Стефан Топузов за нула време се превърна в най-популярната ни публикация изобщо, задминавайки с над 150 четения доскорошния лидер "ММ на 20 години: 20 клипа от историята на телевизията" - нещо, за което изобщо не сме очаквали, камо ли надявали.

Във втората част от лексиконната ни рубрика се срещаме с един от най-позитивните и енергични хора в родния ъндърграунд - Станко Томов. Той е познат на всички като фронтмен на бандата Bright Sight, а отпреди това и на Rise Above. Доскоро Станко бе лейбъл мениджър на Анимато Мюзик, които са лицензианти за България на Universal Music. Гостът ни е дългогодишен читател и приятел на Scraggled Music, а Bright Sight са били ревюирани при нас два пъти.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

Тото Кутуньо - Lasciatemi Cantare (бел. ред. - всъщност песента се казва L'Italiano, но това са дребни подробности). Баща ми често я пее като като се напие и след това не помни, та изпълненията се случваха безкрайно много пъти.

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Първата ми касетка беше на Pennywise - Land Of The Free?. Моят съученик Георги Хранов (китарист в Blackmail, Muddy) винаги се е опитвал да ме дразни поучително. В конкретния случай ми дуднеше, че в местния метъл магазин в София има новия албум на Pennywise и какъв пънк-рокер съм, ако го нямам... Тогава нямах още представа за тази велика банда, но още в същия ден отидох на сляпо и взех касетката. Оказа се велик албум, който обичам и до днес. Дали защото ми беше първият, който чух на Pennywise или не, но остава в личната ми класация като един от техните най-добри.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

Винаги и завинаги - Blink-182. Още от момента, в който ги видях по телевизията, се влюбих в отношението им към живота, музиката и всичко. От там нататък се учех от тях на живот. Гледах техни снимки и видеа, за да разчета стикерите на банди по китарите им, за да открия по този начин цялата пънк-рок вселена. Гледах марки дрехи, прически, всичко. Те си ме превъзпитаха от-до. Това, което най-много ме грабна, беше непринуденото държание, тоталната свобода, идеята и "young till i die" философията.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Това беше 2002 г.:  Hardcore VS Metal - Last Hope, Vendetta, Skinflick, Insmouth, Suffer H, Propaganda. Помня водка и кока кола. Помня супер якия клуб "Сцената" в Студентски град, както и че хората не ме гледаха одобрително с тениска на Блинк, хахаха. Навлизах в един тотално нов за мен свят, който се наложи да възприема, тъй като в България пънк рок и хардкор сцената са едно и тези неща съвсем нормално ми повлияха с времето.

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Pennywise - Straight Ahead, New Found Glory - New Found Glory, H2О - Faster Than The world. Класики и на трите банди. Предвид, че съм сам на остров, ще е яко циклене и самота. Та вероятно трябваше да избера нещо по-лежерно, на Less Than Jake, Mad Caddies или други по-чил банди, хаха.

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Не ме е срам, но искам да кажа, че още преди повече от 10 години видях Rihanna по френската телевизия MCM И много се изкефих. Чувствам се като откривател на таланти, хахах. Та така до ден днешен съм слушал всичките ѝ албуми и тя продължава да ме кефи. Освен синглите ѝ, така и всички други песни. Отделно от година на година става все по-яка мацка и все по-луда.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Всички фалшиви банди. Преди имаше едни Busted. Такъв захаросан поп-рок, който се лансира, че е поп-пънк. Никой не свири, но държат китари за имидж. В днешно време такива са 5 Seconds Of Summer, както и други продукти на музикалните продуценти. Wannabe лоши момчета от улицата, но фалшиви хора като цяло.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Сякаш всички албуми на MxPx и The Ataris. Толкова много ми харесват, а никога не успяха да стигнат комерсиалната слава на другите групи от пънк-рок сцената. Обаче това пък си ги прави много чаровни, защото ги направи банди само за ценители. Демек, че ако слушаш пънк-рок, няма как да не ги знаеш, но ако не... слабо вероятно е да си им чувал повече от няколко техни песни.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Blink-182 - Neighborhoods. Дори не успях да го изслушам целия. Пробвах няколко пъти. Магията я нямаше.

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Твърде много групи са ми предлагани от приятели, но не ги разбирам. Разни велики рок, метъл и т.н. групи, които са "задължителни". Не, че искам да съм ограничен кон с капаци, но си харесвам "моята" си музика и ми е все едно да се кефя на футбол и някой да ми наптрапва бейзбол, щото пак е спорт. Не ми харесва и точка. Много неадекватен пример, но така го чувствам, хаха. В такива случаи, когато стане дума за такива групи, гледам да се измъкна толерантно и споделям, че са много интересни и алтернативни. Be aware!

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Винаги като чета ревю и ми препоръчват дадена песен от албум или дори цяло издание, после имам прекалено високи очаквания. Така доста често после съм разочарован, затова и предпочитам да чета ревюта след като съм слушал достатъчно въпросното издание, за да мога или да се съглася, или да обявя ревюиращия за луд човек.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Аз, фенът: 11 въпроса със Стефан Топузов

Bright Sight - Каквото Сееш, Ще Жънеш

Bright Sight - Три