Asking Alexandria - The Black

Band: Asking Alexandria
Album: The Black
Label:  Sumerian
Genre: Metalcore, Melodic Metalcore
FACEBOOK

Виктор БалчиклиеФФ

Преди почти 3 години започнах да пиша в Scraggled Music с две ревюта, които завърших доста бързо и без особена идея какво правя. Едното от тях беше за предния албум на Asking Alexandria - From Death To Eternity (2013), който не впечатли с нищо особено и остави смесени чувства. Сега, 3 години по-късно е време окончателно да приключа с тази банда след поредното им неуместно включване.

Не обичам веднага да разкривам какво е мнението ми за един албум и се опитвам винаги да му дам поне втори шанс. След поне десет шанса и около 2 месеца закъснение няма сила във Вселената, която да ме накара не просто да харесам Asking Alexandria, а дори да ги чуя повече. Не че някога съм имал големи очаквания, но като банда, покрай която се шуми дразнещо много, ми беше откровено любопитно да видя в каква посока се развиват.

Големите новини покрай бандата бяха напускането на фронтмента  Danny Worsnop, което се прие от останалите музиканти и феновете им като някакво голямо предателство. Дани беше заменен от украинеца Денис Шофоростов, който биде прекръстен на Denis Stoff, за да се спази дразнещата мода източните субекти да си прикачват наставката -OFF към имената, когато приемат някакъв статут на западни граждани. Повърнах.

Името настрана, не разбирам олелията покрай ключовия трансфер на Денис, който е меко казано слаб вокал и фронтмен с нулево присъствие. Не че Дани беше чудо, но поне имаше някакво сценично поведение и с отвратителния си характер генерираше интерес. Денис се нарежда до редицата нелепи вокали в млади "метълкор" групи, които са и основният проблем в тази сцена. Сравнително обещаващите инструментали са тотално заличени от безкрайния хленч и немощно грачене, подобно на In Hearts Wake, We Came As Romans, Memphis May Fire и стотици други.

Разглеждам ревюто на From Death To Destiny и виждам абсолютно същите плюсове и минуси в The Black, като този път положителните черти са по-малко. Няколко песни стават за слушане и албумът дори отваря добре с 'Let It Sleep', 'The Black' и 'I Won't Give In', които са дори прилични и някак запазват звученето на Asking Alexandria от предните години. След тях обаче следва 'Sometimes It Ends', която започва с опит за изповед по повод Дани и е измислена като атака към него. Aз лично бих се радвал, че съм напуснал, ако бившата ми група ме "атакува" с толкова нелепа песен..."Sometimes it ends, sometimes you fall", сериозно ли, grow a pair.

Нататък албумът е абсолютна боза с епизодични включвания, които минават за приятни за слушане. Никакво израстване и нулев принос към която и сцена Asking Alexandria да се числят. Объркан фокус към стилова принадлежност, безобразно изпозване на стила "метълкор" и липса на грам опит за креативност. Единственото добре скалъпено нещо е аудиторията, към която се целят - 5 клас на кварталното йоркширско училище, за който албумът предполагам е шедьовър. В предното ревю ги определих като липсващото звено в израстването на новото поколение, но не може 5 години едно и също.

4/10 му е много на този албум, но се опитвам да съм снизходителен, основно заради старанието. Като гледам ревюта и цялата реакция към албума The Black явно е успешен за определени среди, но очевидно аз съм далеч от тях. Четвъртото творение на Asking Alexandria е просто следващият еднообразен и нелеп опит за стабилен албум, с който бандата окончателно си остава на нивото на Vans Warped Tour. The Black e и поредният пирон в ковчега на така нареченият модерен метълкор и искрено се надявам скоро някой да се появи и да стабилизира тази сцена, че след That's The Spirit това не се търпи вече.

Хайде, Острова, можете повече...unleash the Architects.

4/10

Препоръчителни песни:   I Won't Give In   Let It Sleep   The Lost Souls   We'll Be Ok   Undivided

Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:

Bury Tomorrow - Earthbound

In Hearts Wake - Skydancer

Asking Alexandria - From Death To Destiny