Аз, фенът: 11 въпроса с Кристиян Антонов

Докато подготвяме предстоящи ревюта, продължаваме с новата ни рубрика - "Аз, фенът", в която ви срещаме с хора, които слушат цели албуми и ценят музиката като изкуство, а не като например фон за шофиране.


Третият гост в нашия лексикон е Кристиян Антонов. Той е създател на англоезичния блог за музика Against The Odds и с него от много време обмисляхме да си направим, така да се каже - "взаимна реклама". Както Кристиян твърди, понастоящем ATO е занемераен като активност и към този момент просъществува главно като Facebook страницаТова не ни спря да потърсим Кристиян, за да отговори на нашите 11 въпроса.

Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?

2 Unlimited - No Limit. Даже имам тяхна касетка някъде в нас. Навремето беше модерно да слушаш 2 Unlimited и тем подобните и аз супер много им се кефих (хаха).

Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Хм... труден въпрос. Май беше Shaq Diesel на Shaquille O'Neal. Това ще да е било ранните 90-те. Рап музиката тъкмо навлизаше, по Ефир 2 даваха веднъж или два пъти седмично мачове от NBA, и някак си беше модерно да слушаш рап и да гледаш/играеш баскетбол. Аз тъкмо бях прослушал рап и бях мега зарибен. Взех си дебютният албум на Шакил от вече несъществуващия магазин Унисон (някога намиращ се на бул. Витоша). Тогава бях много щастлив, че съм си взел касетка на баскетболиста, на който толкова много се възхищавах. Помня, че първата половина от Shaq Diesel нещо не ми беше харесала, но заради втората станах фен на пича. Албумът дори и сега си струва да се чуе, дори и заради парчета като Boom! (с Fu-Schnickens & Erick Sermon). Не си бях пускал албума от бая време, но заради точно този въпрос пак си го пуснах. Още радва албумчето.

Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?
О, човек, то една ли е, две ли са... Ох, наистина е трудно да ти отговоря с едно изречение. Затова ще ти отговоря с няколко. Първата група, която супер силно ми повлия, беше Oasis. Имаше нещо в ония двамата братя от Манчестър, някакви непукизъм и творчески бунт, които мигновено ме грабнаха. Тъкмо бях навлязъл в пубертета, когато за пръв път чух Supersonic, стържещия китарен звук и онези няколко реда:

"I need to be myself
I can't be no one else..."

След това дойде Wonderwall. Тогава не разбирах много много за какво се пее, но имаше нещо в песента, което ме караше да я слушам отново и отново. След време я пеех от сърце. Заради тия двамата яко бях зациклил на бритпоп. Покрай него прослушах и алтърнатив, а впоследствие и инди.

Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?
Damn. Не помня кой беше баш най-първият. Явно това с концертите не е като със секса, хахаха. Помня обаче първия си голям хардкор концерт. Беше на H2O през 2010 в The Box (тогава на Ал. Стамболийски). Аз тогава даже не ги знаех кои са, ама бях супер надъхан да отида. Отскоро слушах хардкор и като всеки новозарибен ходех на всичко, на което можеше да се ходи. Спомням си, че на тоя концерт не познавах никого. Та, почнаха H2O да свирят и аз първоначално само си гледах. Направи ми впечатление, че имаше една-единствена мацка в погото (Диди от Монтана хаха). По едно време решавам и аз да вляза а в погото. Сбутвам се с нек'ви хора, по едно време някой ме блъсна и паднах. Бях гледал видеа в нета и знаех, че трябва да се свия на топка. Там някъде усетих, че някой ме вдига. Когато се обърнах, видях познато лице - Missues от Резервен План. Беше забавен епизод и много як концерт.
снимка: Brave Moustache

Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Трудно ми е да избера точно три. Със сигурност ще взема Isolation Drills на Guided By Voices (любимият ми албум на любимата ми инди банда), Adore на Smashing Pumpkins (албум, който и досега обожавам), и White Pony на Deftones (перфектна музика за секс и самотни вечери).

Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Значи когато не го играя гледащ лошо кораджия, тайничко си избухвам на Taylor Swift и Smash Mouth. Иначе в сърцето ми винаги ще има място за Bad Day на Daniel Powter.

Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Има доста групи, които не ме кефят, но не ми пука особено за която и да е от тях. И все би било добре Coldplay леко да поспрат със свиренето. Напоследък много не им се получава. Боно и U2 също няма да е зле да се пенсионират.

Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Trompe Le Monde на Pixies. Четвъртият студиен албум на бандата за мен лично е един от най-силните им. Има по-осезаеми пънк влияния, личащи от песни като Alec Eiffel, The Sad Punk и Head On. Това е албумът, който ме запали по Pixies и по страничните проекти на Kim Deal.

Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Интересен въпрос. Вероятно едноименният трети албум на The Story So Far. След What You Don't See (който не спирах да слушам със седмици), имах големи очаквания и към следващия им албум. С изключение на 2-3 песни всичко останало ми се видя посредствено (бел ред. - и на мен така).

Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?
Всяка българска псевдо-инди банда. Искам, ама много искам да ги харесам. Всеки път им давам шанс, но уви, не се получава. Всеки път едно и също. И накрая разочарование.

Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Да променят не знам, но определено могат да повлияят, стига да са добре написани и безпристрастни (доколкото това е възможно). И двамата с теб сме писали ревюта и знаеш, че е трудно да си неутрален и да не вложиш емоция в това, което пишеш. Личното мнение е ценно, но не правиш услуга на никого, когато изписваш безброй суперлативи или храниш яко. От тази гледна точно ревютата не бива да са критерии, а по-скоро допълнения към вече изградено мнение. Но лично аз рядко чета ревюта. Предпочитам сам да си изграждам мнение за дадена група или албум.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Коментари

Популярни публикации