Hatebreed - The Concrete Confessional
Album: The Concrete Confessional
Label: Nuclear Blast
Genre: Hardcore, Metalcore, Thrash
Виктор Балчиклиев
Hatebreed са си Hatebreed - постоянна величина, запазена марка, институция в тежката музика. С повече от 20 години опит на сцената и с изградено име, бандата няма особена нужда от представяне. Ако четете Scraggled Music и не сте ги чували, най-вероятно сте в грeшния блог или най-малкото в грeшната статия. Ако ги следите и предните им 6 студийни албума не са ви били достатъчни, то ето я и поредната доза безкомпромисен hate.
Пиша това ревю като човек, който никога не ги е слядял толкова отблизо. Не смея да твърдя, че знам как започват, откъде минават и за какво се борят. Ако епизодичните ми срещи с Hatebreed са ме научили на нещо е, че бандата мачка стабилно и не разнообразява посоката особено много. The Concrete Confessional по никакъв начин не променя тази тенденция и още повече затвърждава стила и имиджа на групата.
Jamey Jasta и компания продължават успешно да смесват хардкор и метъл с траш, метълкор и т.н. като една добре смазана машина. Новият им албум няма да ви даде нищо ново и нечувано, нито ще ви изненада особено. Някой ден Hatebreed могат и да решат да експериментират и разнообразят, но ако миналото е някаква индикация, то няма да е скоро - за сега получаваме порция ярост и агресия в половин час мош-пит.
Хубаво е, че Jasta все пак отдели някакво време и на собствената си група, след като през последните няколко години се появяваше във всеки втори метъл албум, последно при Bury Tomorrow, Five Finger Death Punch, Body Count... Пичът си е стабилна фигура в тези среди и постоянните му участия сами по себе си доказват какво име са Hatebreed. Точно по тази причина са леко нелепи стикерите върху дисковете на новия албум, на които пише "In the veins of Slayer, Pantera, Parkway Drive and Slipknot" - недоосмислена и никому ненужна реклама от страна на Nuclear Blast...
The Concrete Confessional мачка от първата 'A.D.' до последната 'Serve Your Masters' като особено се отличават изброените по-долу песни, в частност 'Looking Down The Barrel Of Today'. При Hatebreed няма лигавщини, опити за балади, изповеди и какви ли не лирически отклонения, а неспирна тирада, подплатена от мощни рифове и неуморни барабани с епизодични групови напявания. На фона на цялото ни politically correct време и обидчивото подрастващо поколение си е истинска радост да чуеш подобен директен и първичен албум, било то и до болка клиширан.
Критика и хейт до последно: "It's time to rethink this dream you call American / Corrupt beliefs, that some will call their heritage", "Today I wish a motherfucker would try / think of someone other than themselves one time", "Disorder comes in many forms / See the faces of angels deformed / Moral decay, eye cones raised / Witness another glimpse to the dark age / Welcome to chaos / this is the fall of those who betray us..." Един срещу всички и всички срещу един.
Hatebreed си остават все така еднообразни, колкото винаги, и ако това ви е харесвало до сега, то The Concrete Confession няма да ви разочарова.. Новият им албум не предлага нищо оригинално, а гази безкомпромисно по добре познатия начин. Ще рискувам като цитирам Илиян, който преди три години рискува по същия начин с едно клише за предния The Divinity of Purpose (2013): "новият албум на Hatebreed е просто поредният добър албум на Hatebreed". Нищо повече, нищо по-малко, слушайте и трошете.
8/10
Препоръчителни песни: Looking Down The Barrel Of Today From Grace We've Fallen A.D. Us Agains Us Something's Off
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар