Аз, фенът: 11 въпроса със Стефан Топузов
Първият ни гост е Стефан Топузов (на снимката вляво, другият е Золи от Ignite), познато лице от куп родни медии и предавания като Радио Тангра, "Денис и приятели", Metal Hammer, I Hate Mondays Radio, Music Vault... и може да съм изпуснал нещо. На няколко пъти той е писал ексклузивни ревюта и класации за Scraggled Music. Абе, общо взето - едва ли може да се сетим за някого, който да даде по-добро начало на тази рубрика.
Scraggled Music: С коя песен най-често свързваш детството си?
Aerosmith – “Livin‘ on the Edge”. Като 5-6 годишно хлапе бях доста впечатлено от клипа, а и от самата песен. Това и един концерт на Guns N' Roses на VHS от Use Your Illusion периода са двете неща, за които се сещам веднага. И двете са вкоренили още от тогава в мозъка ми идеята, че музика е равно на пичове с дълги коси и китари, които свирят рок.
Scraggled Music: Коя беше първата касетка, кояти си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?
Имам щастието да съм израстнал в семейство, където рок и метъл музиката винаги е била на почит. Paranoid на Black Sabbath е излязъл, когато баща ми е бил на 16-18 или нещо подобно и от тогава тази група и тази музика са си били неговото нещо. Така че когато аз започнах да проявявам интерес към музика в края на 90-те, нямаше нужда да търся много много – всичко най-важно от Sabbath, Purple и Zeppelin, през Metallica, та до Nirvana и Offspring си го имаше на дискове у нас и просто чакаше да натисна “play”. По същата причина и са ми купували каквото поискам, защото тия албуми не ги слушах само аз.
Въпреки това си спомням и първия албум, който отидох и си купих сам със собствени пари: Pantera – Far Beyond Driven. Това вече беше прекалено тежко за баща ми, ха-ха! Колкото до това дали го слушам още, в зависимост от това кога публикуваш отговорите ми, шансът да съм го слушал същия ден е 50 на 50.
Scraggled Music: Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?
Sepultura. С Blood Rooted – една компилация с кавъри и Б-страни от периода с Макс Кавалера. Това пак беше от диск, който си го имаше у нас – доста привилегирован съм бил в това отношение явно. Било е края на 90-те – слушах доста нео-метъл, Korn, Limp Bizkit и така нататък. Всеки, който като хлапе е разчитал на телевизия и списания да му оформят хоризонта, през тези години е слушал това. Та, пускам си аз Blood Rooted и чувам първите акорди от кавъра на “Procreation of the Wicked” на Celtic Frost, с който започва албумът… Прииска ми се да хвърля всички дискове и касети на Korn и Limp Bizkit през прозореца!
Scraggled Music: Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?
Deep Purple в зиминия дворец – 1998 г. Беше разпродаден (то и няма как да не) и бяха направили две дати. Бях на втория концерт, на който свириха и Ахат като подгряващи – първото им шоу след голяма пауза преди това (на предния ден не бяха излезли поради някаква причина). Та, помня, че им се изкефих и на тях доста, въпреки че дотогава не ги бях слушал. И за Deep Purple – ясно. Жестока банда, жестоки на живо, безобразно способни музиканти. Мисля, че това въобще не е лош първи концерт, ха-ха!
Scraggled Music: Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?
Де да знам. Едва ли бих си взел три траш-метъл албума – би ми станало доста скучно след два-три дни, ха-ха! Иначе, ако пробвам да събера някакви неща, които да покриват по-широк диапазон, би излезнало нещо от този сорт: Metallica – Ride the Lightning, Led Zeppelin – Houses of the Holy, Ill Bill – Hour of Reprisal.
Scraggled Music: Има ли банда или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.
Да ме е срам? Няма такова нещо. Всички знаят, че слушам 311. По-скоро бих ораганизирал 311 Pride Parade, ха-ха!
Scraggled Music: Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?
Сериозният отговор е, че бандите, които бих забранил, просто не ги слушам, така че няма особено значение за мен дали съществуват или не. Или както Ивайло Нойзи Цветков беше превел брилянтно фразата на Клиф Бъртън, станала после заглавие на първия албум на Metallica: “Еби ги, да мрат там.”
Scraggled Music: Кой е най-недооцененият албум за всички времена?
Няма особено значение. Ценя доста музика, която много други хора не забелязват. Щом някой цени нещо, значи то е стигнало до правилния човек. За другите пак трябва да цитирам Клиф и Нойзи. Кофти е само за групите, които са вложили сърце, душа и сумати ресурси в това да създадат нещо – и им се е получило. И после никой не е обърнал внимание. На прима-виста се сещам за Nevermore. Ако имаха зад гърба си маркетинг отдела на Roadrunner а не на Century Media, сега всички щяхте да се кълнете в тях. Но знаеш ли какво? Аз и останалите, които така и така им слушаме музиката, това не ни притеснява особено. Никой не ме спира да отида и да пусна This Godless Endeavor и да го ценя много високо и шумно.
Scraggled Music: Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?
Supercharger на Machine Head. Не съм го слушал целия от 2001 досега. Надявах се на нещо добро след спорния и твърде дълбоко белязан от тъпата продукция на Рос Робинсън The Burning Red. А те вместо това издадоха още по-конформистки албум. И на всичкото отгоре прeтърпяха тотално крушение в комерсиален план с него. Самата група също по-скоро се опитва да замете под килима този албум. На всички е ясно, че е грешка. Добре, че след този сблъсък с дъното Machine Head успяха да се оттласнат и историята им от там нататък да се развие добре.
Scraggled Music: Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?
Тук малко положението е "никога не казвай никога". Има купища музика, която още не съм чул, или не съм я чул по правилния начин. Преди десетина години наистина не схващах Led Zeppelin. Слушал им бях всичко и просто не бях впечатлен. Deep Purple веднага ме грабнаха. Black Sabbath тотално от първия акорд и не можех да повярвам, че музика на 30 години звучи адекватно редом до Pantera и Metallica. Zeppelin? Трябваше да стана на 20 и нещо и да нацеля правилната комбинация от уиски и житейски опит, за да си дойде всичко на мястото. Виж, че сега дори съм си писал техен албум за пустия остров!
Scraggled Music: Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?
Ревютата са само жанр. Те не са важни сами по себе си. Важни са историите. В журналистиката те и талантът на автора да ги разказва са сърцевината на целия занаят – зад семантиката на думата всъщност се крие точно това. Добре разказана история – дали ще е в интервю, очерк или ревю – може да вдъхнови читателя да се запознае по-дълбоко с творчеството на един музикант, ако става дума за музика въобще. Така че отговорът на въпроса ти е „да“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коментари
Публикуване на коментар