Hatebreed - The Divinity Of Purpose

Artist: Hatebreed
Album: The Divinity Of Purpose
Label: Razor & Tie/Nuclear Blast
Year: 2013
Country: USA
Genre: Metalcore, Hardcore Punk, Punk Metal, Thrash
FACEBOOK


Една от любимите ми поговорки на английски гласи: “If it ain’t broke, don’t fix it”. Никой няма изгода от това да нарушава една печеливша формула, която му носи куп дивиденти. В музиката често говорим, че ако бандите не се развиват, то те зациклят и доскучават. Е, това не винаги е така. Просто на такива като Hatebreed не би им отивало да го правят. Просто защото са достатъчно добри в това „да режат глави” със своята комбинация от метъл и хардкор.

Hatebreed са като акулите – не се нуждаят от еволюция, за да останат най-страшният хищник във водата.  Бандата има изградена репутация, името е доказана марка за качествена тежка музика и техният шести (седми, ако броим и този с кавърите) студиен албум изобщо не се отличава от всичко до преди него.

Вокалистът Jamey Jasta (бившият водещ на MTV Headbanger’s Ball, мадафака) бе казал, че The Divinity Of Purpose ще бъде “all pit, no shit”, което само по себе си е напълно достатъчно за да знаеш какво да очакваш още преди да си си пуснал първото парче (и първи сингъл) Put It To The Torch.

Hatebreed изобщо не си губят времето да търсят някакви баладични, отнесени или всякакви други анти-хедбенг елементи, а просто залагат на изпитаната комбинация от ярост, енергия, много груув ритъм, мощни рифове и гневни хорови вокали с мачо хардкор текстове.

Игнорирайки факта, че Put It To The Torch има доста тъп видеоклип, откриващата песен те потапя мигновено в света на агресията, като това остава така през всичките 38 минути.  Някои от песните са много силни – Honour Never Dies, The Language, Nothing Scars Me и личният ми фаворит Boundless (Time To Murder It), други просто са резачки, които запълват отлично времетраенето на The Divinity Of Purpose.

На няколко места се усещат заемки и влияния от други метъл и хардкор банди – примерно Indivisible ми е доста Sick Of It All-ско, началният риф на Death Man Breathing  е сякaш свирен от китариста на Slayer - Kerry King, а финалната Idolized Аnd Vilified е направо като песен на Slipknot. Всичко това обаче си е съвсем в реда на нещата, все пак не е като да са откраднали идеята на някого за нова космическа технология, която да позволи на хората да се реят в космоса без скафандри.

С риск да прозвуча банално – новият албум на Hatebreed е просто поредният добър албум на Hatebreed. Нищо гениално, нищо изненадващо, но всичко е направено по каноните на бандата и едва ли някой ще остане разочарован от този факт. Разбира се, песните от The Divinity Of Purpose не са направени да се слушат само вкъщи, а на живо и няма как да не се надяваме Hatebreed да дойдат пак в България за да може да чуем гръмогласното хорово : “Sometimes standing for what you believe means standing alone”.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчани песни:  Put It To The Torch   Honor Never Dies    Nothing Scars Me    Boundless (Time To Murder It)   Idolized And Vilified