Pure Love - Anthems
Album: Anthems
Label: Vertigo
Year: 2013
Country: United Kingdom/USA
Genre: Alternative Rock, Punk Rock, Indie Rock, Garage Rock
Когато Gallows се разделиха със своя фронтмен Frank Carter,
много хора предвиждаха, че британската хардкор банда трудно ще успее да му
намери адекватен заместник. Е, това не стана, тъй като канадецът Wade MacNeil
определено впечатли зад микрофона в EP-то Death Is Birth (2011) и
миналогодишния едноименен албум.
От своя страна Frank Carter тръгна да търси друго поле за
изява, събирайки се с Jim Caroll (бивш китарист на сравнително неизвестните
Hope Conspiracy и Suicide File). Резултатът, който получаваме година и половина
по-късно е дебютният албум на новосформираната група Pure Love - Anthems.
Ако случайно не сте слушали досега Pure Love, то забравете
това да има нещо общо с Gallows. Дуото се впуска към радиофоничния (любимата ми
дума) алтърнатив/инди рок, далеч от агресията на предишната банда на Carter.
От гледна точка на продуциране, Anthems е абсолютно
перфектен, тъй като Pure Love са се съюзили с легендата Gil Norton, който е
работил със съвременни рок величия като Foo Fighters и Jimmy Eat World, но той най-вече е
известен с това, че е отговорен за великите албуми на The Pixies - Doolittle,
Bossanova и Trompe Le Monde.
Дотук обаче с перфектните неща. Anthems страда от синдрома
на клишето. Повечето парчета в албума са твърди "сухи", без
идентичност и напомнят на нещо друго, което сме слушали десетки пъти. Примерно
от 100 километра си личи, че Riot Song е като песен на The Clash, а даже
започвам да се чудя дали не е кавър. Други тракове като Bury My Bones, The Hits
и Handsome Devil's Club също звучат твърде познато, но просто не го правят
достатъчно запомнящо се.
В Anthems има и няколко страхотни попадения. Четвъртият
сингъл Beach Of Diamonds е абсолютно брилянтен във всяко едно отношение и е със
сигурно една от най-силните песни, които съм слушал от началото на 2013 година.
Финалната March Of The Pilgrims притежава епичност, сравнима с нещо от последния албум на Bob Mould, а мръсните бас линии в Burning Love и Scared To
Death насаждат гаражния рок елемент в албума.
Текстовете на Frank Carter са на границата между добри и
средна работа. Пример: "I'm so sick of singing about hate/ It's time that
I made a change/These days I can barely even catch my breath/Everyday I'm
closer to death.". Очевидно е, че татуираният до мозъка на костите
вокалист иска да скъса напълно с агресията и омразата, с която бе известен в
Gallows. Което се доказва и в името на новата му банда - Pure Love.
Anthems не е лош албум, слушаем и сравнително приятен, но
твърде предвидим и според мен лесно забравим. Pure Love имат доста различна таргет-аудитория от Gallows, но засега резултатът в този мач е 1-0 в полза на бившата група на Carter. NME даде оценка 1 от 10 на този албум, което ми се вижда крайно
несправедливо, пък и какво ли разбират тези прехвалени естети?
ОЦЕНКА: 6/10
Препоръчителни песни: Anthem Beach Of Diamonds Burning Love March Of The Pilgrims
Коментари
Публикуване на коментар