Gallows - Gallows

Artist: Gallows
Album: Gallows
Label: Venn Records/Bridge Nine Records
Year: 2012
Country: United Kingdom
Genre: Hardcore Punk, Alternative Rock, Punk Rock, Punk Metal
FACEBOOK

За група, която съществува от 2005-та година, Gallows доста бързо се сдоби с култов статус. Дебютът им Orchestra Of Wolves бе приет с големи овации от фенове и критици, като самият Brett Gurewitz (собственикът на Epitaph Records) го сравни с извънземния албум на Refused – The Shape Of Punk To Come. Комерсиалният успех роди сделка с Warner Music за 1 милион паунда и лично за мен далеч по-якия втори албум Grey Britain. Малко след това Gallows се разделиха с възможността да приберат космическата сума пари и с вокалиста си Frank Carter.

Останалите в бандата обаче бързо му намериха заместник. Wade MacNeil дойде от канадската пост-хардкор група Alexisonfire (където е предимно китарист), която веднага си признавам, че не харесвам особено много. Сигурен съм, че и тъпото им име има нещо общо в случая. Както и да е, Wade хваща микрофона в Gallows и с кръвожадна жестокост демонстрира какво може в миналогодишното Death Is Birth EP. Четирите сравнително кратки хардкор откоса направиха така, че феновете на Gallows да не ридаят за Frank Carter.

Третият албум на Gallows и първи с Wade продължава тенденцията от гореупоменатото издание. Откриващите параноични женски речитативи във Victim Culture бързо преливат към месомелачката, от която няма измъкване във всичките 11 песни. Вторият трак Everybody Loves You (When You're Dead) ти казва бруталната истина за музикалната сцена, докато в Last June няма да откриеш лятно настроение, а омраза към полицейската агресия, подплатена с мощния припев „А.C.A.B. - Until last June meant nothing to me“.

Outsider Art е първото парче, в което откриваме малко повече мелодия и повече емоция, отколкото чиста необуздана агресия. Касапницата обаче се завръща с Vapid Adolescent Blues и Austere, които вдигат темпото, а китарните рифове освен режещи, на моменти звучат и доста психеделично. Odessa наистина се отнася за града в Украйна и е нещото, което най-близо се доближава до звука на Alexisonfire. Nations/Never Enough и Cult Of Mary пък тръгват в политическо-религиозни насоки и също носят своята тежест в албума.

Финалът е с Cross Of Lorraine, парче с убийствен начален риф, малко по-бавно, но с разтърсващ припев: „Always waiting for the death of the death of love“. След него има и два очаквано добри кавъра на класически банди – на We Bitе на Мisfits и на Borstal Breakout на Sham 69.

Без никакво съмнение едноименният албум на Gallows е сериозна крачка напред, защото с Wade MacNeil бандата тръгва по един по-брутален път, който не е толкова експериментален като Orchestra Of Wolves и Grey Britain, но ще допадне на традиционалистите в хардкора.

Другото готино нещо е черно-бялата обложка – малко ала Pussy Riot заради ски маските и някак лъхаща на студенината на песните. Новият фронтмен се вписва перфектно в саунда на британците и ще ме накара да проверя защо Alexisonfire не ми допадат особено много.

ОЦЕНКА: 8,5/10

Препоръчани песни: Everybody Loves You (When You're Dead)   Last June  Vapid Adolescent Blues  Cult Of Mary  Cross Of Loraine