вторник, 18 октомври 2016 г.

Taking Back Sunday - Tidal Wave

Банда: Taking Back Sunday
Албум: Tidal Wave
Лейбъл: Hopeless Records, 2016
Жанр: Alternative Rock, Emo, Pop Rock, Pop Punk
FACEBOOK

Илиян Иванов

По всичко изглежда, че Taking Back Sunday най-накрая са се окомплектовали по перфектен начин, тъй като с излизането на Tidal Wave се отбелязват най-дългата им поредица от албуми без промени в състава - общо три. Май в бандата не ги притеснява, че дните на големите комерсиални успехи са зад гърба им, което им позволява по-голяма свобода за експерименти. Затова и няма да е преувеличено да кажем, че седмият им албум Tidal Wave е може би най-разнообразният в цялата им дискография досега.

Началото е с Death Wolf, което въпреки дългата интродукция, избухва в забързано темпо, леко сайкъделик рифове и марковото пеене на Адам Лазара. Едноименното парче запазва чаровната пънкарската нотка -  идва точно като "приливна вълна" и звучи като ритник в гъза едновременно от Dropkick Murphys и Bruce Springsteen.

Откриващите две песни са най-пънкарското, до което стигат Taking Back Sunday в Tidal Wave, но в остатъка от него те правят това, което умеят най-добре - да комбинират емо настроения с лирични алтърнатив поп/рок мелодии и инструментали. You Can't Look Back ме хвана с пост-гръндж уклона си ала Bush (групата, а не някой от бившите президенти на САЩ), a Fences е вероятно най-възторжената песен, която съм чул през 2016 година - чудесни поп мелодии и еуфоричен припев с още по-приповдигнати вокали.

Taking Back Sunday са сред големите емо банди на '00-те и защото знаят как да правят прочувствено баладични песни, каквито тук има няколко - например I Felt It Too и Homecoming. По мое мнение обаче в Tidal Wave тези им моменти са засенчени по-дисторшън ориентираните песни като Call Come Running и In The Middle Of It All, макар че във втората използването на аутотюн леко разваля добротото впечатление.

Това съвсем не е единственят недостатък на албума. Има някои парчета, които са насилствено удължени и в този ред на мисли - претрупани, докато едноименното Tidal Wave сякаш е недостатъчно в рамките на 2 минути и половина. А просто има и парчета, които са... излишни.

Tidal Wave е многообразна палитра от стилове и настроения - както лично емоционални, така и такива с политически отенък. По-мажорните песни издават може би една нова бъдеща траектория, каквато аз лично бих приветствал. Неочаквано, но на Taking Back Sunday може и да им отива дори повече, защото "Nothing's gonna save you from the tidal wave".
7,5/10
Препоръчителни песни:  Death Wolf     Tidal Wave     You Can't Look Back      Fences Call Come Running



Други подобни ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар