Jimmy Eat World - Integrity Blues
Албум: Integrity Blues
Лейбъл: RCA, 2016
Жанр: Alternative Rock, Emo, Power Pop, Pop Rock, Alternative Electronica
Илиян Иванов
За Jimmy Eat World се заговори отново през годината, далеч преди бандата да анонсира издаването на Integrity Blues. Причината бе реклама на Apple Music, в която поп звездата Тейлър Суифт пее на плейбек тяхната най-известна песен The Middle. Трудно е да се каже каква част от феновете на певицата са се поинтересували от това "кои, аджеба, са Jimmy Eat World?", но поне на мен ми подейства да преслушам наново някои от класическите им албуми - Clarity (1999), Bleed American (2001) и Futures (2004), тъй като след загубих следите на Джим Адкинс и компания.
През 2013 година имах намерение да ревюирам Damage, но поради различни причини така и не успях да го чуя подобаващо на брой пъти. Музикалната траектория на Jimmy Eat World в периода след Futures обаче бе все по-осезаемо раздалечаване от по-агресивните и шумни китари към по-лежерно ориентиран саунд, който е едновременно и поп, и експериментален. Когато бандата пусна пилотния сингъл Get Right, където стържещите китари и мръсния гаражен бас зареждат с гняв емоционалните вокали на Адкинс, изглеждаше обаче, че рокът ще преобладава в Integrity Blues.
Парчето бе посрещнато като предзнаменование за завръщане към саунда от Futures, но в интерес на истината е по-скоро изключение от стиловата насока на албума. Бандата продължава да експериментира с повече електроника и пиано мелодии, а това в никакъв случай не или само минус, или само плюс. До голяма степен тази стилово-саундова посока е дошла и от работата с новия продуцент Джъстин Мелдал-Джонсън, който е работил с Nine Inch Nails, Beck, M83, Tegan And Sara и стои зад саунда на великолепния последен албум на Paramore.
Ако има нещо, което си остава константа, то е, че Jimmy Eat World все още са в състояние да създадат песни, които да пасват добре както за поп, така и за рок радиата - например Sure And Certain и You Are Free. The End Is Beautiful и It Matters пък залагат на акустични китари и пиано акомпанименти, които звучат едновременно красиво и тъжно.
Използването на електроника заема интегрална част от саунда на Integrity Blues. Парчета като You With Me, Pretty Grids и най-вече Pass The Baby са с интересни композиционни решения, особено последното, което е трип-хоп, чието аутро избива в тотална различна посока - прогресив рок/метъл с рифове ала Alice In Chains. Through пък най-много прилича на конвенционална Jimmy Eat World песен - леко upbeat, с готини китарни мелодии и пауър поп пънк настроение на припева.
Без съмнение Integrity Blues е доста добър албум, но в края му мудността започва да натяга в повече (последните две песни са с обща дължина 10 минути). Това обаче може би това е състояние на духа. Едно време текстовете на Адкинс навяваха младежки, почти инфантилни плам и романтизъм , а сега сякаш са преоценка на житейски приоритети - "I'm destination addicted, I just gotta be some place else", а това вероятно се случва на всеки, който навлиза в 40-те. Води си записки, Тейлър Суифт!
7,5/10
Препоръчителни песни: Sure And Certain It Matters Get Right You Are Free Through
ОЩЕ ПОДОБНИ РЕВЮТА:
Коментари
Публикуване на коментар